Биоземеделието в България расте със завиден темп

България има малък, но бързо развиващ се биологичен сектор. Площта, която е била преобразувана или е в процес на преустройство за биоземеделие, се е утроила за две години до 161 000 хектара през 2016 г., от които 89 000 хектара са обработваеми земи, а 33 000 хектара - трайни насаждения.

Броят на биологичните производители почти се е удвоил до 7000 през същия период. Интересът към биологичното земеделие се дължи основно на субсидиите и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) - мярка 11 и приоритетните инвестиции чрез инвестиционна мярка 4. Друг важен фактор за растежа е растящото търсене на органични плодове и зеленчуци в страните от Европейския съюз (ЕС), който е вторият по големина органичен пазар в света след САЩ. Има все повече и повече примери за органични нишови производства, които се фокусират изцяло върху външните пазари, пише в анализ на информационната служба на холандското Министерство на земеделието.

Българският биопазар все още има незначителен дял (2-3% пазарен дял). Ето защо страната може да се разглежда като потенциална референтна дестинация за инвестиции, смятат от холандското ведомство. Още повече, че България има вече добри традиции при добива и добре развити пазари за конвенционалните плодове и зеленчуци, за свежия пазар и особено за преработвателната промишленост.

Плодовете и ядките заемат най-голям дял от органичната земя - 26 000 ха, преди всичко орехи, бадеми, лешници, сливи, череши, малини и къпини и др.

Въпреки процъфтяващия брой биоферми и стопанства в България е налице относително ниска степен на оцеляване на биологичните ферми. Всеки пети производител напуска всяка година пазара. Това показва известна липса на познания и разбиране както за технологията, така и за икономическите характеристики на биологичното производство, поясняват холандците в оценката си.