През май Европейската комисия (ЕК) трябва да представи своето предложение за многогодишната финансовата рамка на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., която трябва да насърчи пазарно ориентираните земеделски стопанства. Ще бъдат представени разчети за горните граници на разходите на Евросъюза и разпределението им.
Това каза Ася Гочева, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
„Най-горещият картоф в момента по отношение на бюджета е излизането на Великобритания и как то ще бъде компенсирано. Това, което беше обявено съвсем наскоро от комисаря Йотингер като предложение, е след излизането на Великобритания бюджетът на ЕС да бъде попълнен чрез повишаване на приноса на държавите членки. Видяхме, че нашето правителство е готово да подкрепи едно такова предложение с цел запазването на бюджетите на ОСП и кохезионната политика – двете най-големи политики на Евросъюза“, посочи Гочева.
Според нея съкращения във финансовите пакети за България ще се окажат изключително лош сценарий, тъй като ще последват изключителни затруднения в недофинансирания земеделски сектор у нас.
„Съфинансирането на директните плащания за нас, като Национална асоциация на зърнопроизводителите, е абсолютно недопустимо и немислимо с оглед на това, че държавите разполагат с различни възможности. При нас тези възможности са прекалено ограничени“, заяви Гочева и добави, че такава е позицията и на земеделското министерство.
Тя потвърди, че българската позиция за бъдещето на ОСП напълно съвпадна с позицията на земеделската общност, обявена през миналата година. "Не бихме подкрепили по никакъв начин такова съфинансиране, защото това би генеририло допълнително изкривяване на конкурентоспособността“, категорична е Ася Гочева.
По думите ѝ прилагането на ОСП след 2007 г. допринесе почти да няма неразработени обработваеми площи в България.
„В миналия програмен период Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007- 2013 подпомогна модернизацията на стопанствата с подобряване на машинно-тракторния парк", посочи изпълнителният директор на НАЗ. "Има повишаване на продуктивността на стопанствата, на брутната добаване стойност, на инвестициите, на заетостта, макар и в незадоволителен размер“.
Ася Гочева обаче цитира данни на "ИнтелиАгро", според които по-голямата част от директното подпомагане се пренасочва за покриване на разходи за земеползване. За всеки 1 лев директно плащане на площ 72 стотинки се използват за покриване на ренти или наеми за нивите.
Тя напомни, че в Североизточна България рентите от 120-150 лева за декар надвишават размера на директните субсдии.


Тежка катастрофа със загинал
Мощно земетресение с магнитуд 7,6 разтърси Япония
Второ издание на инициативата "(НЕ) Сам вкъщи" подготвят в Общинския приют за кучета
Осъдиха 56-годишен варненец за държане на голямо количество алкохол без акцизен бандерол
Хванаха за ден 35-ма шофьори с алкохол или наркотици
Япония и Китай ескалират конфронтацията със спор за военен радар от уикенда
Какъв трябва да е бюджетът на България? Попитахме експертите
България очаква 2 млн. туристи през зимата, над 50% ще са от Европа
Yardeni за обрата от Великолепната седморка към останалите технологии, част 2
Yardeni за обрата от Великолепната седморка към останалите технологии, част 1
Пет от най-странните жабки в серийни автомобили
Първото BMW M се продава
Опасно ли е поставянето на калъфи върху седалки с подгрев
Volkswagen вкарва три модела в сервизите заради проблеми с безопасността
Hyundai възражда един от най-забавните си модели
Обезщетението за отглеждане на дете до 2 години се повишава на 460 евро
Евгений Кънев: Бюджетът може и да бъде приет силово, но ще има последици
Силен трус разлюля Япония, има предупреждение за цунами
Стармър, Мерц и Макрон в един глас: Ние сме с Украйна
Георгиев за кораба KAIROS: Евакуирана е голяма част от екипажа
преди 7 години Намаляването на субсидиите ще доведе до намаляване на рентите . Това ще е негативно за собствениците на земеделска земя . Те са няколко милиона в БГ . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Класически пример за лобиране - все едно казват - по-добре да дадем повече от данъците на всички българи, вместо да получаваме по-малко пари зърнопроизводителите...А всички знаем колко концентриран е този отрасъл в България и какви са количествата за износ, и че реално споменавайки "земеделие", зърнопроизводството е това, което се субсидира най-много....В същото време внасяме 2/3 от плодовете и зеленчуците за местно потребление... отговор Сигнализирай за неуместен коментар