"Огнената гибел" на китайската космическа станция "Тянгун-1", изгоряла над южната част на Тихия океан след навлизането си в земната атмосфера, няма да забави страната по пътя към превръщането й във водеща космическа сила наред със САЩ и Русия. По този повод AFP предлага поглед към амбициозната космическа програма на Китай, стартирала преди повече от 60 години и насочена днес към Луната и Марс, в която страната инвестира милиарди долари.
Призивът на Мао
През 1957 г. СССР извежда в околоземна орбита първия сътворен от човешка ръка сателит - "Спутник". Отговорът на Китай не закъснява - основателят на Китайската народна република Мао Цзедун отправя призив към народа, гласящ "Ние също ще си произведем спътници".
Първият етап е завършен през 1970 г., когато Китай извежда в нискоземна орбита с ракета-носител "Чанчжън" ("Великият поход") първия си спътник.
Десетилетия по-късно - през 2003 г., в космоса полита първият китайски астронавт - Ян Ливей, който за 21 часа прави 14 обиколки около Земята.
С този полет Китай става едва третата страна след СССР и САЩ, изпратила човек в космоса със собствени средства. От тогава страната периодично осъществява пилотирани мисии.
"Нефритен заек" на Луната
През септември 2011 г. Китай извежда в орбита модула "Тянгун-1" ("Небесен дворец-1").
Две години по-късно вторият китайски астронавт и първата китайка в космоса - Ван Япин, изнася лекция по физика от станцията "Тянгун -1" в рамките на мисията "Шънчжоу-10".
През декември 2013 г. Китай осъществява успешно кацане на естествения спътник на Земята с лунохода "Юйту" ("Нефритен заек").
През 2016 г. страната успешно извежда в орбита космическия лабораторен модул "Тянгун-2" - усъвършенствана версия на "Тянгун-1". Двета модула са считани за прототипи на бъдещата китайска орбитална станция, планирана за 2022 г.
Цел Марс
Китай не крие амбициите си да разполага със собствена космическа станция по подобие на "Мир" и МКС (Международна космическа станция).
В началото на март тази година бяха оповестени плановете на Пекин за изграждане на китайска база на Луната. Първоначална базата ще бъде контролирана от роботи с изкуствен интелект, след което се очаква да приема хора.
През лятото на 2017 г. Китай претърпя рядък провал в амбициозната си космическа програма, след като не успя да изведе телекомуникационен спътник в орбита с ракета-носител "Чанчжън-5". Заради неуспеха беше отложено изстрелването на сондата "Чанъе-5", която трябваше да върне проби от естествения спътник на Земята, както и на сондата "Чанъе-4", чиято цел е да кацне на обратната страна на Луната.
Другата амбициозна цел на Китай е да изведе космически апарат в орбита около Марс през 2020 г., преди да изпрати на Червената планета управлявана от разстояние сонда.
/БТА/


Въпреки митата: 93% е ръстът на китайските електромобили в ЕС
Да спасим Станислав баща, съпруг, син и приятел!
29 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Варненският окръжен съд прие последните за 2025 г. стажант-юристи
Протестиращите в подкрепа на Коцев с приз от Българския хелзинкски комитет
До 2026 година космическите отпадъци ще унищожат напредъка за парниковите газове
Тръмп ги помилва за "6 януари". Сега те искат милиони долари
Mercedes има аргументи за $1,1 млрд. против забраната на нови ДВГ от 2035 г.
Цв. Узунов: Перспективите пред българската икономика са умерено оптимистични
Празни супертанкери се надпеварват за суров петрол
Войната срещу автомобила: 20 непознати факта
Volkswagen Group се отърва от легендарно дизайнерско студио
Пет култови кросоувъра от началото на века, които си заслужават
Самолет кацна върху автомобил на магистрала
Европа се опита да спре китайците, но в крайна сметка им помогна
K2 Black Panther превзема пазарите: Перу прави първата поръчка на танк от над 50 години
Голямата дъщеря на Дуейн Джонсън - Скалата има връзка с WWE състезателка
Изверги от Мисури държали децата си заключени, гладни и бити
Тръмп се опитва да откъсне Италия и Унгария от Европа