Българката прекарва все повече години в трудова заетост

За последните две-три десетилетия се удължава възрастта за пенсиониране на българската жена с десет години, а като се добавят още десет години отлагане на раждането на първо дете, се оказва, че българката прекарва 20 години повече от живота си в трудова заетост, като лишава себе си от майчинство, а детето от присъствие и майчини грижи. Това каза в интервю за БТА доц. Красимира Костадинова от Националния център по обществено здраве и анализи.

Експертът изтъкна редица аргументи в полза на продължителността на отпуска по майчинството и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, като посочи, че този въпрос трябва да се разглежда комплексно и в контекста на по-глобални проблеми като демографското развитие, детското здраве, условията на труд, съвместяването на професионалния с личния и семейния живот, осъвременяването на социалното законодателство, наличността на услуги за децата и семействата.

Доц. Костадинова посочи като аргумент на първо място негативните демографски показатели за страната, като намаляване на раждаемостта и отрицателния естествен прираст на населението. Трайна тенденция за последните десет години е и нарастващата средна възраст на жените при първо раждане на дете, особено отлагане на раждането на първото дете при високообразованите българки (вече над 33 г. и дори над 40 години).

Тя цитира данни, според които само за една година - от 2016 г. до 2017 г. родените деца от жени на възраст над 40 навършени години от 1974 са достигнали 2108, като половината от тях (50,7 на сто) са от първо раждане. Трайното изместване на раждането в по-късна възраст се съпътства от репродуктивни проблеми и ограничаване броя на децата в семейството до едно, каза Костадинова. Статистиката сочи още, че броят на абортите на 1000 живородени в България е 2 пъти по-висок от средния за ЕС.

През последните години има и непрекъснато нарастващ брой на семействата с един родител, разпада се и патриархалният модел (с подкрепа от баби и други членове на семейството в отглеждането на детето). Според доц. Костадинова всичко това обуславя необходимостта от предоставяне на повече време на родителя, предимно майката, за да се справи с отглеждането на децата.

Експертът смята, че дебатът за отпуска по майчинство не бива да се опростява и да се свежда до трудовоправен спор, провокиран от недостиг на работна сила, а да се разглежда като проблем, засягащ национални ценности и приоритети, каквито за българина са децата, семейството, здравето и социални придобивки, засягащи благополучието на децата.

Въпросът за вида и продължителността на отпуска по майчинство и за отглеждане на дете трябва да се решава на базата на националните традиции, приоритети и потребности и да се съпоставя с икономически напреднали европейски страни само при равни други условия, като размер на заплатите, продължителност на живота на жените, условия на труд, качество и стандарт на живот и други, заяви Костадинова.

Тя посочи, че според водещи икономисти инвестирането в здраве и развитие в първите хиляда дни от живота на човека е с най-голяма възвращаемост, а децата са работната сила на бъдещето.

Психологът от Националния център по общественото здраве и анализи допълни, че не се препоръчва отделяне на детето от майката, включително и постъпване в детско заведение, преди навършване на 2 години. По думите на Костадинова, в тази възраст, поради все още недоразвита и неукрепнала имунна система, децата боледуват по-често и са по-податливи на инфекциозни болести.

Когато детето посещава детско заведение, при голям брой деца в група, рискът от инфекциозни заболявания нараства значително. Поради това се препоръчва, особено за често боледуващи деца, да посещават детско заведение след 2-годишна възраст. Ранната възраст на децата се характеризира не само с висока заболяемост (честота и острота на заболяванията), но и висока смъртност при децата до 1-годишна възраст от болести на дихателната система и други причинители.

Въпреки че за последните пет години коефициентът на детска смъртност в България намалява (6,4 промила за 2017 г.), остава почти 2 пъти по-висок от средната стойност за страните от ЕС (3,69 промила).

Доц. Костадинова отбеляза още, че нараства броят на децата с ниско тегло при раждане и недоносените (от 8,9 на сто през 2005 г. на 9,7 на сто през 2016 г.), както и високата честота на заболявания при тези деца. Тя припомни още, че в ранното детство (до 3 години) се залагат редица здравословни проблеми в зряла възраст - сърдечно-съдови заболявания, диабет, затлъстяване и психично-здравни проблеми, голяма част от които се дължат на преживян стрес, който при най-малките деца е свързан с емоционални лишения и дефицити, сред които на първо място от майчина любов, внимание и грижа.

Според доц. Костадинова фактът, че на работещата майка ще се налага по-често да ползва болничен отпуск, обезсмисля ранното връщане на работа и прекъсване на отпуска за отглеждане на дете преди навършване на 2 години. Експертът допълни още, че детският мозък се развива най-интензивно в ранна възраст и всяко неблагоприятно въздействие и дефицит, особено на майчина грижа, оказва сериозно влияние върху детското здраве с късни последици.

По думите ѝ българското законодателство е предвидило достатъчно мерки за стимулиране връщането на майките на пазара на труда. Равното участие на жените на трудовия пазар и съвместяването на семейния и професионалния живот е осигурено и от начина, по който е регламентирано ползването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст - от 2017 г. се изплащат 50 на сто от обезщетението, когато майката не използва отпуска, също и че този отпуск може да се ползва от бащата или други близки членове на семейството.

В момента размерът на паричното обезщетение е доста под размера на минималната за страната работна заплата, което би трябвало също да мотивира връщането на работа, припомни експертът.

Доц. Костадинова цитира данни, според които процентът на записване на децата в детски заведения (ясли и яслените групи на детски градини) е под средното ниво за ЕС, особено за възрастта 1-2 г. (съответно около 8 на сто и 38 на сто), което е и ясен индикатор за избора на майките.