Икономическото възстановяване през 2021 година няма да е достатъчно, за да се върнем в рамките на година до предкризисните равнища. Налице е постепенно възстановяване на производството от юли насам, но връщането към растеж е далече. Това мнение изрази пред БНР икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
„Ако говорим за връщане към растеж спрямо нивата на 2019 година, то 2022-ра е най-ранният момент, в който можем да говорим за нов ръст“, посочи той.
ЕК очаква икономиката на България да се върне до предкризисни нива през 2022 г., показа есенната прогноза на Комисията. По-конкретно от Брюксел прогнозираха, че икономиката ще се насочи към разширяване с ръст от 2,6% през 2021 г. и 3,7% през 2022 г.
И износът, и потреблението, се очаква да допринесат положително за разширяването на икономиката на България през следващите две години.
Икономистът отбеляза, че международните вериги на доставките все още не са се възстановили напълно. По думите му новите блокади, прилагани масово в Европа през ноември и декември, нямат ефекта на първите през пролетта. „Този път наблюдаваме много по-малко свиване на икономическата активност в преработващата промишленост, търговията до голяма степен се движи по очаквания начин“, коментира Николов.
Според него транспортният сектор се очертава като големия губещ от кризата. За възстановяването му ще са необходими няколко години, смята икономистът. По-дългосрочните щети са в авиацията. Възстановяването в този сектор се очаква към 2024 година.
Що се отнася до туризма – другият сектор, понесъл големи щети заради пандемията, Николов каза, че летният сезон е приключил сравнително добре благодарение на българските туристи, за зимния очакванията са по-скоро скептични предвид ограниченията за пътуване и резервите на българите към зимния туризъм.
„Освобождаването на работници през декември със сигурност е по-малко от това, което виждахме през март и през април. Бизнесите в момента са в изчакване“, каза той.
Данните на БНБ за финансовото състояние на българите сочат, че пандемията не е разклатила отчетливо финансите на домакинствата – депозитите в банките растат на фона на кризата - с 8,5% за година.
Потребителското поведение се променя, в кризисните месеци то се концентрира върху стоките от първа необходимост, а по-маловажните стоки като дрехи и техника остават на заден план и това е ясна тенденция, коментира още Николов.
Страхът за доходите и работните места ще определя потребителското поведение и през настоящата година.
Според Адриан Николов мерките на правителството вече се приемат по-добре. „И правителството се научи как да ги ползва, и бизнесът се преориентира към това, че може да ползва някаква форма на спасителна мрежа от страна на държавата“, посочи икономистът.


Фермерското изложение „Нашето родно“ гостува във Варна на 16 и 17 юли
Донев със защита: Бюджет 2026 е бюджет на реалността
Над 100 млади каратеки излизат на татамито за шестото издание на „Черноморска купа“ във Варна
Софийската градска прокуратура разследва ОПГ за имотни измами във Варна
Мартин, създал "Черна писта", със стряскащи данни за катастрофите у нас
Оман е уведомил съюзниците, че ще има такси за Ормузкия проток
Разгромът на AI сектора разкри машината за спекулации на Уолстрийт
Инфлацията в еврозоната вероятно се забавя за първи път от месеци
Износът на петрол от Персийския залив се върна до 75% от нивата преди войната
С рекорден дефицит доверието в бюджетния разум се връща трудно
Китайските производители отнеха големия коз на японците
Нови данъци и такси за паркиране трябва да изгонят SUV от градовете
Проблем за Chevrolet Corvette ZR1 - след 295 км/ч съсипва боята си
Смяна на предавки без връщане на газта - как е възможно?
Бензиново завръщане: Най-интересните бъдещи коли с ДВГ - II част
Зеленски: Украинските ракети "Фламинго“ успешно са поразили руски военен завод ВИДЕО
Колоната от коли в посока Гърция е над километър ВИДЕО
Вицепремиерът Гълъб Донев: Това не е бюджет на реалността
Автомобил изгоря на магистрала "Хемус"