Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Икономисти: Управлението на държавните фирми деградира

Законът за публичните предприятия не работи, тъй като не дава възможност на държавата да са намеси, посочиха д-р Петя Георгиева и проф. д-р Спартак Керемедчиев

гледано: 1356   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
1 гласа
Законът за публичните предприятия не работи достатъчно добре, тъй като не дава възможност на държавата да са намеси и да взема оперативни решения за държавните фирми, на които тя де факто е собственик. Това мнение изразиха в ефира на Bloomberg TV Bulgaria в предаването “Бизнес старт” д-р Петя Георгиева от Института за пазарна икономика и проф. д-р Спартак Керемедчиев от Института за икономически изследвания на БАН.
Още по темата

Експертите направиха коментара си две години след приемането на закона и създаването на нормативна уредба към него, която урежда начина на управление на публичните фирми.

“В закона няма никакви санкции. Много общо са описани възможностите, които може да използва една или друга заинтересована страна в управлението на публичното предприятие”, смята д-р Георгиева.

Проф. Керемедчиев посочи, че с приемането на Закона за публичните предприятия, правен по препоръките на ОИСР, се дава начало на реформата в управлението на публичните компании. Той поясни, че тази решаваща стъпка е била направена под натиска на чужди сили – във връзка с кандидатстването за членство в еврозоната и ОИСР.

“През 2018 година в доклада на Европейския семестър беше казано, че държавните предприятия на България не отговарят на международните стандарти. Има проблеми в тяхното управление и представляват фискален риск. Това беше потвърдено и от финансовите министри на еврозоната“, напомни икономистът.

Проф. Керемедчиев е категоричен, че системата за управление на държавните фирми е деградирала и има нужда от още по-мащабен ремонт, който няма как да се случи в рамките на няколко дни. Той съветва да се направи програма с хоризонт от пет години с участието на заинтересованите страни.

“Самият закон позволява такъв тип реформа, защото той е базиран на принципите за корпоративно управление на държавните предприятия на ОИСР от 2015 г. Ние имаме основата, но трябва да има институциите, инструментите и политическата воля”, съветва Спартак Керемедчиев. Той смята, че е много важна политическата воля, защото политиците няма лесно да се откажат от “една златна кокошка, каквато са държавните предприятия”.

Д-р Петя Георгиева акцентира на това, че независимо какви са реформите те трябва да бъдат съобразени със законодателството, което урежда функционирането на публичните предприятия.

Според нея политическото влияние няма как да се отстрани от държавните компании, защото държавата като собственик на предприятието се представлява от политици, но все пак е хубаво да се сложи край на политическите назначения.

Проф. Керемедчиев допълни, че в съвета на директорите трябва да има експерти, които притежават не само технически познания за работата на компанията, но и такива, които са добре обучени в принципите на корпоративното управление.

“Агенцията за публични предприятия и контрол е призвана да върши тази функция, но тя е със слаби правомощия и всъщност не изпълнява функциите на принципал, а е координиращ орган", коментира д-р Георгиева.

Тя поясни, че "Агенцията за публични предприятия", наследник на "Агенцията за приватизация", трябва да координира дейността на всички държавни компании и техните принципали. За такива се водят съответните министри, към чийто ресор се причислява дейността на публичното предприятие.

“Агенцията в момента е изключително слаба и има малко на брой служители, които отговарят специално за публичните предприятия. Тази задача беше преди на Министерство на финансите, но после се връчи на "Агенцията за публични предприятия", която сега има същите правомощия, като единствената разлика е, че организира и конкурсите за назначаване на ръководство“, отбеляза експертът, но потвърди, че функцията обаче важи само за големите предприятия.

Какви са изводите и поуките от нарушенията в Държавната консолидационна компания? Докога държавата ще е принципал на Спортният тотализатор и БДЖ? Докога ще се назначават без конкурс управители на държавни фирми? Каква е ролята на независимите членове в управителните съвети на държавните фирми? Има ли случай при контрола да се съобщи за нередност от тях? Какви са предизвикателствата пред корпоративното управление на държавните предприятия?

Можете да проследите целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" можете да видите тук.

По статията работи: Екип на Bloomberg TV Bulgaria

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
0
 
2
преди 1 месец
"но все пак е хубаво да се сложи край на политическите назначения."Ами време е специалистите да са директори, а не братчеда на оня депутат...после търсим работещи държавни предприятия. Те всички до едно са! Въпросът е да се управляват качествено!... иначе е най-лесно да съсипем нещо държавно и да го хвърлим на безценица на частните вълчи ръчички да го "спасява" или да го прави каквото си ще.
1
 
3
 
1
преди 1 месец
Яяя! Пипи станала икономист.

Още от Икономика и политика
Годината започна с подобряване на бизнес климата у нас