Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

ИПИ: В България нищо не се произвежда

От години в икономиката протича траен процес на преструктуриране, при който едни отрасли се развиват бързо и увеличават дела си в икономиката, коментира Десислава Николова

ИПИ: В България нищо не се произвежда

Снимка: БТА

Чували сте я тази фраза, нали? Било то от таксиметрови шофьори, инженери, продавачи, пенсионери и други граждани, които не следят отблизо икономическата статистика, но това не им пречи да имат формирано мнение по доста икономически въпроси.



Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Е, колкото и да е странно за някои, в България се произвежда, при това все повече. От години в икономиката протича траен процес на преструктуриране, при който едни отрасли се развиват бързо и увеличават дела си в икономиката, а други се свиват и намалят тежестта си, пише в анализа на Десислава Николова, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Сред растящите отрасли е индустрията, която от 2000 г. насам се развива с добри темпове и с изключение на кризисния период (2009-2010 г.) увеличава брутната си добавена стойност, т.е. произвежда все повече. Делът ѝ в икономиката също се увеличава от началото на хилядолетието – от 21% в брутната добавена стойност през 2000 г., индустрията през 2017 г. вече отчита дял от 24%.

Освен промишлени стоки, икономиката на България произвежда и все повече услуги, които също често остават незабелязани. Секторът на ИКТ (Информационни и комуникационни технологии), аутсорсингът на бизнес услуги и финансовият сектор са сред все по-важните сектори на икономиката, ако съдим от техния принос към нея.

Още по темата

ИКТ секторът вече има дял от 5,5% в брутната добавена стойност (спрямо 3,2% през 2000 г.), аутсорсингът (който де факто е основната част от „професионални дейности и научни изследвания, административни и спомагателни дейности”) – 6,1%, а финансите и застраховането – 7,5%. В същото време, секторът, който „губи почва” най-видимо в местната икономика последните 17 години, е селското стопанство  - въпреки огромните субсидии за него по линия на Общата селскостопанска политика и националните доплащания. При обществените услуги (администрация, здравеопазване, образование и др.) и недвижимите имоти също има спад в дяловете, но доста по-малък.

А ето и какви стоки се произвеждат все повече в България. Подотраслите на преработващата промишленост, които се развиват най-силно от 2000 г. насам, са металните изделия, електрическите съоръжения, мебелите, каучуците и пластмасите, частите за коли, машините, съоръженията и оръжията, компютърната и комуникационната техника, колелата, хартията и картона, металите и др.

При споменатите производства нарастването на продукцията от началото на 2000 г. до януари 2018 г. е далеч над средното за преработващата промишленост и в  някои случаи достига до 3-4 пъти (виж таблицата по-долу; маркираните подотрасли са с ръст над средния за преработващата промишленост).  Причината за експанзията обикновено е висока конкурентност на външните пазари и значителен износ на продукцията, което се потвърждава и от данните за износа.

Промяна в произведената продукция в преработващата промишленост (януари 2018 спрямо януари 2000), %

Източник: НСИ, календарно изгладени данни

Единственият отрасъл със спад на производството от 2000 г. насам са тютюневите изделия – заради здравните политики, покачването на цените заради ръста на акцизите, нелегалния пазар и като цяло – свиването на потреблението на такива продукти в цяла Европа и развитите страни.

Сред подсекторите с относително слабо представяне (т.е. ръст под средния за целия сектор) пък са кожите, текстилът, обувките, дървения материал, напитките, храните и др. Всички те традиционно се числят към стоките с относително ниска степен на преработка и съответно – относително ниска добавена стойност. За разлика от тях, повечето от секторите, които растат бурно от 2000 г. насам, са такива, приети за сектори с висока добавена стойност - машините, електрическите съоръжения, компютърната и комуникационната техника, компонентите за коли, велосипедите и др.

Това преструктуриране на производството към сектори с по-висока добавена стойност се вижда и в данните за външната търговия и по-конкретно – в тези за износа. Видно е, че големият „печеливш” от преструктурирането на икономиката, промишлеността и износа са именно инвестиционните стоки, които се числят към стоките с висока добавена стойност. Те увеличават своя дял в износа повече от двойно от 2000 г. насам – от 11 на близо 26%. Към тях се числят машините, уредите и апаратите, електрическите машини, транспортните средства, частите за тях и други инвестиционни стоки.

Забележителното е, че  всички подсектори на инвестиционните стоки без изключение увеличават дела си в износа на страната. Това преструктуриране към стоки с по-висока добавена стойност се случва за сметка на всички останали големи продуктови групи – енергийни ресурси, потребителски стоки, суровини и материали. Това не означава, че техният износ намалява, напротив – просто неговият ръст е относително по-бавен спрямо този на инвестиционните стоки.

Дял на основни продуктови групи в износа през 2017 и 2000 г., %

Източник: БНБ

Все пак е важно да се отбележи, че в споменатите три групи, чиито дял общо в износа се свива, има продукти, които се радват на увеличаваща се тежест във външните продажби. Така например, в потребителските стоки делът на храните нараства; същото се отнася и за суровините за производство на храни, които също са с чувствително по-голям дял през 2017 г.

Източник: БНБ

Като цяло, данните за БВП, промишленото производство и за износа показват следното:

1/ българската индустрия се развива добре от 2000 г. насам и увеличава своята тежест в икономиката, като това се дължи основно на експанзията на преработващата промишленост;

2/ в преработващата промишленост се наблюдава трайна тенденция на преструктуриране към по-голям дял на подотрасли с висока добавена стойност за сметка на такива с по-ниска степен на преработка;

3/ този процес на преструктуриране се диктува основно от външните пазари и отразява конкурентоспособността на българските производители на стоки с относително висока добавена стойност.

Иначе в страната нищо не се произвежда.
 

По статията работиха: Петя Стоянова, автор Екип на Investor.bg , редактор Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

Коментари (19)

   1| 2    
2
 
9
 
19
makama до: comet
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Сега се сетих да допълня нещо интересно....
понеже народната република беше фалирала 1981 година ... се предприе нов подход в управлението на производството ....
това се наричаше бригадна организация на труда.... т.е. създаваха се малка самостоятелни единици - бригади които трябваше да работят ефективно, чрез натиск на тези които работят срещу тези които симулират работа.... крайният ефект е : каквото се произведе, се преразпределя след уточняване заслугите на всеки член от колектива ....
присъствал съм на такива събрания през 80-те години .....
то плюене ... то скандал, кой е изработил повече, кой се е скатавал....
там се казваха всички истини ... за всеки за един кратък период на дейност за един месец...
3
 
8
 
18
makama до: comet
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Нищо ново не пишеш.... младо момче си.....
Държавата това сме ние... каквито сме ние - такава е държавата.
От моята младост (70-те години ) помня, че другарите все се опитваха да ни превърнат в стадо, т.е. колектив по модерно му .... и все се съпротивлявахме.... естествено пасивно...тихомълком...
Всички форми на колективизация по съветски модел се проваляха....независимо колко силен беше натиска от всички страни...
Аз помня моите дядо и баба родени в началото на века ....
Основното сдружаване беше семейството .... всички заедно работеха за изхранването ни...
Дядо ми беше коларо-железар .... от него помня, че освен ортака си на други не може да разчита.....
чак сега осъзнавам неговата мисъл ... т.е. ако ще правят нещо го правят двама мъже....
Може би защото наистина са били нужни тогава физическите усилия .
Сега е различно... но пак за всяка работа са нужни двама...
Повече - означава наличие на хрантутник / мързеливец или бюрократ...
2
 
14
 
17
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Заглавието на статията е абсолютно манипулативно !
Разбирам иронията, но поне поставете заглавието в кавички !
Написаното по същество радва, но с едно голямо НО...
Защото:
1. Мерната единица е процент .... аз бих искал да прочета информацията в класически единици. Например : тонове, хиляди броя, метри или в крайна сметка левове при осреднен курс в долари ...
2. Основата на икономиката е изхранване на населението : колко от потреблението на храни от населението е българско производство .... основно месо, мляко, плодове / зеленчуци ... отново в класически мерни единици...
3. Нека се даде сравнение освен в 2000 г, например в 1995 г. т.е. преди приватизацията ... така може да се види реалния ефект от процеса...
3
 
7
 
16
dr.5rov до: comet
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Добре си го казал.
2
 
14
 
15
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Дошло е време да си спомним да оцеляваме без държава (като в колонизирана държава), по подобие на пръснатите по света евреи, ***, арменци и т.н. все такива по-рано осъзнали колко е изгодно за малка но добре организирана поддържаща се група от хора да оцелява в много по-голямо но неорганизирано общество ... просто махалото на историята се люшна и сега е време да приложим как са оцелявали предците ни под турско и другите подобни, всички заедно пързо за семейството и рода, но и за съседите и приятелите.

Още от Икономика и политика
След КСНС Цветан Цветанов и Румен Радев си размениха обвинения