Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Лозарите се заеха с биоземеделие в търсене на пазари

Оптимизмът невинаги е оправдан, показва практиката

Лозарите се заеха с биоземеделие в търсене на пазари

Снимка: БТА

Интересът към биоземеделието сред лозарите нараства. Част от тях разчитат на сертификатите за чиста продукция в търсене на нови пазари. За други е възможно основен стимул да са субсидиите.

След като законодателна рамка за биопроизводството на растения е въведена в България през лятото на 2001 г., първите контролиращи организации, които издават сертификати за биопроизводство, вземат разрешения през 2003 г.

Лозята са трайни насаждения и преходният период за тях е три години. Това означава, че собствениците ги гледат без модерна химия през преходния период, а след това получават официален документ за биопроизводство.

Произведеното от биогрозде вино трябва да е с по-малко сулфити спрямо традиционните вина.

През 2006 г. са сертифицирани първите лозя в България. 

Още по темата

В последните години площите с биологични лозя се увеличават, съобщи агроминистерството за Investor.bg. От 4 199 ха през 2015 година в края на 2016-та биолозята достигат до 5 390 ха. Увеличени са както площите с винени сортове – до 5 390 ха, така и десертните до 247 ха. В момента сертифицираните биоплощи с лозя са 7 771 ха, а още 4 680 ха в преход предстои да получат сертификат.

„Най-важни при биопроизводството са превантивните мерки, за да не тръгнат болести“, казва производителят на биогрозде от Лясковец Петър Тахрилов.

Той се грижи от 12 години за 155 дка стари лозя с бели сортове, като само част от тях са негова собственост.

Преминал е изцяло процедурата и през 2017 г. е прибрал първата реколта с биосертификат. Въпреки това засега не е постигнал по-висока цена спрямо предходни реколти, тъй като работи с постоянни клиенти, които са му предплатили продукцията.

Биолозарите имат право да ползват ограничен брой препарати и това означава повече работа, казва производителят. През 2017 г. той е прибрал 700 кг грозде от декар.

Същият добив е постигнал и собственикът на семейната винарна „Загрей" Димитър Костадинов. Винарната разполага със 1200 дка собствени лозя със сортовете Мавруд, Каберне совиньон, Сира и Мерло.

„Не мога да се примиря с конвенционалното земеделие“, казва стопанинът. От една страна, той смята този начин за по-правилен, а, от друга, очаква да навлезе на нови пазари.

Тъй като е учил в Австрия в инженерна специалност, коментира, че там  пазарът на биопродукти е развит, за разлика от България. „Тук няма култура за търсене на биовино“, смята той. 

Избата е получила сертификат за биопроизводство през 2013 г., но по-съществена полза от сертификацията производителят вижда наскоро, след като договаря износ на биовино за търговска верига във Великобритания. Документът обаче не е довел до драстичен скок на продажбите, признава Димитър Костадинов.

Освен на българския пазар той изнася за близо 20 страни, сред които Великобритания, Германия, Полша, Словакия, Китай и Япония.

Един от проблемите на българския пазар според него е недоверието, което потребителите изпитват към продукти с надпис „био“ на етикета.

Според него биолозята се увеличават най-вече заради субсидиите. Производителят е категоричен, че има смисъл да се подпомага устойчивото земеделие, тъй като ефектът върху природата е положителен.

„Трябва да развиваме биопроизводството заради човешкото здраве“, казва Слави Трифонов, собственик на изградената в пловдивското село Песнопой изба „Домейн Трифонов“. Реколта 2017 е първата, която ще бъде предложена на пазара като биовино. Заради многото дъждове през 2016 г. и ограниченията за препаратите реколтата тогава е била провалена.

Търсенето на биовино е модерна вълна, от която се възползват основно супермаркетите, коментира Иван Манахилов, закупчик на специализираните магазини Casavino. В момента практиката там е биовиното да се не отделя на специален щанд.

Много производители според него спазват практиките на органичното производство и нямат нужда да се рекламират като такива и да инвестират в сертификация. Купувачите знаят кои са утвърдените винарни и търсят продукцията им и без да пише „био“ на етикета, казва той.

Като дава пример с Нова Зеландия, където по думите му се произвеждат големи количества биовино с основен пазар Великобритания, експертът е категоричен: „Това не е европейският път“.  

„Както традиционните, така и биовината могат да са както хубави, така и лоши“, коментира Димитър Костадинов.

Слави Трифонов пък е категоричен, че производителите не трябва да злоупотребяват и да надуват цените на биопродуктите. Разликата между био- и конвенционалните продукти трябва да е около 15%, изчислява той.

Според агроминистерството произведеното вино от площите с лозя в преход вече е над 8 хил. тона, а от сертифицираните лозя е над 13 хил. тона. За сравнение - през 2017 г. в България ще бъдат произведени общо около 200 хил. тона грозде, което означава около 140 млн. литра вино.

Най-много са биолозята в традиционните региони за винопроизводство - в областите Пловдив, Варна, Бургас, Хасково.

През следващите 2 до 5 години броят на биологичните винарски предприятия ще се увеличи двойно, прогнозира преди време изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) Красимир Коев. 

По статията работиха: автор Надежда Бочева, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Цените на храните са без ясно движение от началото на 2018 г.