ОИСР: Възстановяването на България от икономическия шок от COVID ще отнеме врeме

Пандемията от коронавируса връхлетя България в момент, в който икономиката ú се представяше добре. Заедно с продължаващата подкрепа за домакинствата и фирмите в криза, реформите за модернизиране на икономиката, подобряване на бизнес средата и повишаване на уменията на работната сила биха спомогнали за укрепване на възстановяването на страната, сочи нов доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), представен днес.

В новата икономическа оценка на ОИСР за България се посочва, че възстановяването от икономическия шок от COVID-19 ще отнеме време. Като отворена икономика и износител България остава изложена на допълнителни шокове във външното търсене, въпреки че благоразумното управление на публичните финанси постави страната в стабилна позиция да осигури продължителна подкрепа. Има и възможности за инвестиции в области като транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура, които ще засилят възстановяването.

„Кризата с COVID-19 удари България в период на силен икономически растеж и нарастващи доходи. Преодоляването на тази криза и излизането в по-силна форма ще изисква непрекъсната подкрепа за хората и бизнеса, както и инвестиции и реформи за повишаване на производителността и повишаване на жизнения стандарт на всички българи“, заяви генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия във видео съобщение при виртуалното представяне на оценката с премиера Бойко Борисов.

Преди пандемията поредица от структурни реформи, успешната интеграция на българските производители в глобалните вериги и стабилните макроикономически политики доведоха до петгодишен период с темпове на растеж над 3%, бързо покачване на реалните заплати и спад на безработицата до исторически минимум. Сега от ОИСР прогнозират в своята оценка свиване на БВП на България с 4,1% през 2020 г., последвано от завръщане към растеж от 3,3% през 2021 г. и 3,7% през 2022 г.

бвп

Схемата за субсидиране на заплатите в България е защитила работните места и доходите на домакинствата от най-лошото въздействие, но шокът от COVID-19 предизвика спад в производството, невиждан от банковата криза от 1996-1997 г. Младежите са особено засегнати от загубата на работни места в страната, която вече страда от високо неравенство в доходите и относителна бедност, се посочва в оценката.

Друго ключово предизвикателство, пред което България беше изправена още преди пандемията, е застаряващото и бързо топящо се население, а младите хора мигрират в търсене на работа. Тези демографски промени имат голямо въздействие върху селските райони. население

Ускоряването на растежа на производителността ще бъде жизненоважно за повишаване на жизнения стандарт. От ОИСР препоръчват в своя доклад реформи за подобряване на бизнес средата и подобряване на образованието и уменията за възрастни, включително чрез програми за преквалификация, за да се помогне на безработните да си намерят нова работа.

Инвестициите в инфраструктура трябва да се фокусират върху подобряване на интернет и транспортните връзки и други услуги в селските региони. Жилищната реформа стана по-спешна за насърчаване на мобилността и за осигуряване на достатъчно достъпни жилища в градовете за работници, които започват нова работа.

Намаляването на регулаторните бариери и бюрокрацията, модернизирането на политиката на конкуренция и подобряването на управлението на държавните предприятия биха допринесли за стимулиране на динамиката на бизнеса в икономика, в която близо една трета от договорите за обществени поръчки се предоставят без тръжна процедура.

По-бързата рамка за разрешаване на случаите на несъстоятелност също би намалила броя нежизнеспособни фирми, които задържат ресурси и банкови кредити. Възстановяването трябва да се използва и за ускоряване на прехода към икономика с по-ниски въглеродни емисии, включително чрез мобилизиране на средства от ЕС.

Докладът също така призовава България да продължи усилията си за борба с корупцията и организираната престъпност. Предприети са важни стъпки за реформиране на съдебната система, но са необходими повече усилия за укрепване на отчетността, защитата на съдебната независимост и установяването на последователна система за обществена почтеност. Трябва също да се предприемат повече мерки за регулиране на лобизма и за защита на независимостта на медиите, отбелязват от ОИСР.