Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Новини

Очертават се два лагера след предложението на ЕК за "дигитален данък"

Предложението ще мине трудно, прогнозира Весела Кръстанова от ИПИ

Очертават се два лагера след предложението на ЕК за "дигитален данък"

Снимка: Рixabay

След гласуваната в Европарламента цялостна рамка за корпоративно облагане, която има предвид и „дигиталното присъствие“ на компаниите, Европейската комисия  предложи данък за облагане на дигиталния сектор.

Новите мерки (за големите технологични компании – бел. р.) включват две законодателни предложения: първото се стреми да реформира правилата за корпоративното облагане, така че приходите да се отчитат и облагат с данък там, където предприятията имат значително взаимодействие с потребителите посредством цифрови канали (това е предпочитаното дългосрочно решение на Комисията), а второто предлага временен данък, който да обхваща основните цифрови дейности, които понастоящем избягват данък почти изцяло в ЕС, пише Весела Кръстанова в анализ за ИПИ. 

Още по темата

Първото предложение се фокусира върху проблема на избягване на данъци заради липса на физическо присъствие на големите дигитални компании. Целта му е да позволи на държава членка да облага с данък печалбите, реализирани на тяхна територия, дори и дадена компания да няма физическо присъствие там.

Тези компании също би следвало да допринасят за публичните финанси като традиционните предприятия, защото се възползват от същата инфраструктура: правова държава, добри пътища, бързи интернет, аргументира се Комисията.

Компаниите, които ще подлежат на такова облагане, отговарят на един от следните критерии: имат над 7 млн. евро приходи годишно в дадена държава членка; имат повече от 100 хил. потребители годишно в държава членка; през дадената данъчна година между компанията и бизнес потребителите са сключени повече от 3000 делови договора за цифрови услуги. Новата система на облагане се опитва да направи пряка връзка между мястото на реализиране на цифровата печалба и мястото, където тя се облага с данък.

Второто предложение е резултат от искане от държави членки да се вземе предвид необлагаемата цифрова дейност на големи технологични компании (като Apple в Ирландия), които плащат като корпоративен данък само част от това, което плащат традиционните компании. То е предвидено като временна мярка до въвеждане на общи правила и комплексна реформа.

Данъкът ще се прилага върху приходите от дейности, в които основната роля за създаване на стойност играят потребителите и които са най-трудни за обхващане от действащите данъчни правила като, например:
приходи от продажбата на онлайн пространство за реклама;
приходи от цифрови посреднически дейности, които позволяват на потребителите да си взаимодействат с други потребители и могат да улеснят продажбата на стоки и услуги помежду им;
приходи от продажбата на данни, генерирани от предоставена от потребителите информация.

Приходите от данъка ще се събират от държавата членка, в която се намират потребителите, а данъкът ще се прилага само за компании, чиито общи приходи от цял свят са 750 милиона евро и чиито приходи в рамките на ЕС са 50 милиона евро. Предложената от ЕК ставка за този данък върху приходите е в размер на 3%, като се очаква в този вариант на облагане приходите за държавите членки да възлязат на 5 милиарда евро годишно.

Въпреки убедителната подкрепата в Парламента, окончателното приемане на тези законодателни предложения зависи от единодушното съгласие на държавите членки, а това би станало много трудно. Има няколко причини:
Голяма част от засегнатите близо 150 компании като Google, която продава таргетирано рекламиране онлайн, или Facebook, Twitter и Instagram, които предоставят мястото за реклама, или Amazon, Uber и Airbnb, които ще трябва да плащат данък за своето „дигитално присъствие“, са американски. Комисията изчислява близо 50% американски компании и 30% европейски и някои експерти коментират, че това би се разчело като отговор на заплахите за търговска война на президента Тръмп.

Предпочитаният от почти всички страни подход е решение на тези глобални проблеми да се търси под „шапката” на ОИСР. Европейският съюз е с водеща роля в тези начинания за сметка на САЩ, които подържат позицията, че дигиталните компании не трябва да се третират като отделна категория от традиционния бизнес и биха били труден съюзник в това отношение.

Невъзможността бързо да се намери решение на глобално ниво подтиква някои страни към взимане на мерки еднолично (данъчни промени по отношение на дигиталните компании правят Италия и Гърция от ЕС), а това е една от причините да се предприемат спешни законодателни промени на европейско равнище.

Въпреки това много от държавите членки стоят на противоположни лагери относно конкретните предложения на Комисията и Парламента. От една страна стоят главният защитник на идеята – френският президент Макрон, Австрия, Италия, Германия, Испания, Гърция, Словения, а от друга страни като Холандия, Малта, Люксембург, Ирландия, където големи технологични гиганти традиционно инвестират. Последните най-вероятно ще блокират решението в Съвета.

Предложенията стоят отделно, но могат да се интегрират в контекста на комплексна реформа, целяща да въведе общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД). Тази реформа среща още по-сериозни критики от много държави членки като Ирландия, Швеция, Дания, Малта и Люксембург, които считат промените за нарушаващи принципа на субсидиарност и данъчния суверенитет.

Широките различия в устройството на данъчните системи сред държавите членки (Швеция например има широка данъчна основа и ниска ставка и консолидация на основа, по-малка от нейната, би довела до сериозни данъчни загуби за нея) биха затруднили постигането на консенсус.

В Мнението на малцинството от доклада за предложението за Директива в Съвета за ОКООКД се казва, че „въпреки че данъчното облагане е от компетентността на държавите членки, борбата с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане показват необходимостта да се засили сътрудничеството на европейско равнище. Настоящото предложение за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък ще въздейства, обаче, само незначително върху борбата с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, докато последиците за икономиките на държавите членки ще бъдат сериозни, най-вече поради факта, че планираната схема за консолидация не отразява правилно равнището на икономическа дейност“.

Освен това се добавя, че „не е извършена достатъчно подробна оценка на въздействието по държави по отношение на ОКООКД, особено от гледна точка на въздействието върху данъчните приходи на държавите членки. Допълнителните промени, предложени от настоящия доклад, изтъкват по-голяма необходимост от нова оценка на въздействието с ясни изчисления относно последиците за всяка държава членка. Освен това агресивното данъчно планиране от страна на многонационалните компании е глобален проблем. Най-добрият начин за справяне с този проблем е като се постигне международно споразумение чрез инициативата на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“.

Възниква реалната възможност големите технологични компании да предпочетат други региони и страни с преференциални данъчни условия и това да нанесе загуби на европейския пазар вместо да насърчи конкуренцията и да изгради равни условия за традиционния бизнес, дигиталните компании, малките и средни предприятия и глобалните гиганти.

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Надежда Бочева

Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Новини
Grab и Uber глобени с 9,5 млн. долара от антимонополния регулатор в Сингапур