Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

САЩ

Мекото кацане за щатската икономика - възможно, но малко вероятно

Оптимистично е да се смята, че няма да е необходима значителна рецесия за обуздаване на инфлацията

Мекото кацане за щатската икономика - възможно, но малко вероятно

Снимка: Bloomberg

„Инфлацията е твърде висока и ние разбираме трудностите, които тя причинява, и действаме бързо, за да я намалим. Имаме както инструментите, от които се нуждаем, така и решимостта, която ще е необходима, за да възстановим ценовата стабилност за американските семейства и фирми“. Така Джей Пауъл, председателят на Федералния резерв, откри пресконференцията, която последва последното заседание на Фед. Това звучеше като търсене на извинение. Но също така напомняше на прочутата ремарка на Марио Драги относно еврото от юли 2012 г. – (ще направим) „каквото и да е необходимо“, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Какво означава подновеният ангажимент на Фед за ниска инфлация за бъдещето? Пауъл заяви оптимистично, че „имаме добри шансове за що-годе меко кацане на икономиката“. С това той имаше предвид, че търсенето ще бъде снижено до предлагането, което от своя страна може да „намали заплатите и инфлацията, без да се налага да забавя икономиката и да има рецесия и съществена безработицата“. Той също така каза, че „икономиката е силна и в добра позиция да се справи с по-строгата монетарна политика… но очаквам това да си бъде предизвикателство."

Най-озадачаващото в тази аргументация не е признанието, че посоченият път ще бъде труден, а вярата, че той ще достигне целта си. Възможно ли е да се намали инфлацията до целта само чрез намаляване прегряването на трудовия пазар?

Някои сочат, че е възможно. Алън Блайндър от Принстънския университет и бивш заместник-председател на Фед наскоро отбеляза, че в поне 7 от последните 11 случая затягането на Фед наистина е довело до „доста меко“ кацане. Трудността при тези сравнения е, че инфлацията сега е на най-високото си ниво от 40 години. Дори „основната“ инфлация на потребителските цени (без енергията и храните) беше 6,5% за годината до март 2022 г.

Ако някой вярва, че тя просто ще изчезне след умерено затягане, значи мисли, че инфлацията е предимно „преходна“. Това е много оптимистично. За щастие САЩ се радват на изключително силно икономическо възстановяване. Ръстът на БВП през миналата година беше много по-силен, отколкото в други водещи страни с високи доходи. Възстановяването на трудовия пазар е стабилно, с много свободни работни места и напускания, и бързо връщане към ниска безработица. Само коефициентите на заетост остават малко под предишните пикове. Освен това ръстът на заплатите също е силен, макар че се забавя малко, както отбелязва Джейсън Фърмън, бивш председател на Икономическия съвет към Белия дом.

Трудността е, че противно на декларираното от Пауъл инфлацията обикновено не изчезва при такава силна икономика. Несъмнено част от измерената инфлация се дължи на вътрешни и глобални ограничения в предлагането, разгледани подробно в Икономическия доклад на президента миналия месец. Но това също е начин да се каже, че излишното търсене сега оказва натиск върху предлагането у дома и в чужбина. За да се окаже Пауъл прав, ограниченията в предлагането поне не трябва да се влошат, докато компаниите и работниците, засегнати неблагоприятно от тях, трябва да понесат удара на намалените печалби и реални доходи. Но защо трябва да става така? Както отбелязва Фърмън: „Увеличението на индекса на потребителските цени с 8,5% през 12-те месеца до март е много по-бързо от темпа на нарастване на номиналните заплати, което води до най-бързия спад на реалните заплати за една година от най-малко 40 години.“ Сега съществуват условия за спирала себестойност-цени. Вместо това трябва да се надяваме, че ограниченията в предлагането и на трудовия пазар се обръщат, генерирайки спадащи цени и така елиминирайки почти цялата необходимост от възстановяване на загубените доходи.

Това мнение, че няма да е необходима значителна рецесия за ограничаване на инфлацията, е оптимистично. Но това не е единствената форма на оптимизъм, демонстрирана днес. Друга е вярата, че подобна рецесия може да бъде избегната. Трудността тук е, че финия контрол над забавянето ще бъде дори по-труден, отколкото обикновено. Една несигурност е, че намалените реални доходи от високата инфлация вероятно ще ограничат търсенето, но с колко точно ще зависи от това колко охотно потребителите харчат спестяванията, натрупани по време на рецесията, предизвикана от ковида.

Друга и вероятно по-важна несигурност касае това как по-строгата парична политика се отразява на финансовите условия в САЩ и чужбина. Не трябва да се забравя, че има изключително високи нива на дълг, деноминиран в долари по целия свят. Освен това цените на активите също достигнаха екстремни нива: цените на жилищата в САЩ (измерени чрез националния индекс S&P/Case-Shiller, дефлиран с индекса на потребителските цени) през февруари 2022 г. бяха с 15% по-високи, отколкото преди финансовата криза; и циклично коригираното съотношение цена/печалба при акциите е по-високо, отколкото през който и да е период след 1881 г., с изключение на края на 90-те и началото на 2000-те години. Сривове в цените на активите в отговор на монетарното затягането биха ускорили политиката на Фед, но по непредвидим начин. Дори скромните действия на Фед имаха голямо въздействие: очакваните лихвени проценти скочиха и пазарите изпаднаха в турбуленция. Това, което видяхме, краят на сътресенията ли е или, както изглежда по-вероятно, само тяхното начало?

Като изключим историците, може да е напразно да се питаме как попаднахме в тази каша. Очевидно отчасти поради непредвидими шокове. Но регулаторите бяха твърде оптимистични по отношение на инфлацията. Те трябваше да започнат да нормализират монетарната политика, въведена в условията на извънредна криза, след като най-лошото отмина. Фед отнема купата с пунша от партито твърде късно.

Уви, много вероятно е сега да е необходима рецесия, за да се обуздаят инфлационните очаквания. Освен това, дори и да се окаже не задължителна, ако инфлацията просто отшуми, рецесия все пак може да възникне, просто защото дори малко по-строгата парична политика може да срине днешните крехки пазари на активи. Но Фед трябва да възстанови накърнената си репутация относно инфлацията. Това е основния мандат на централната банка. Тя трябва да събере смелост и да направи каквото е необходимо, заключава Уулф.

По статията работи: Петър Нейков

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

1
 
2
 
2
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
Богатите (САЩ) също плачат. Понякога дори си намират майстора. А ЕССР бие рекорд по непоследователна, недалновидна и неблагоприятна за Съюза политика.
1
 
11
 
1
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
Тя,американската икономика ще се преземи,я твърдо,я меко.Европейската как ще излезе от плоския свердел в който я изтърваха?

Още от САЩ
Байдън подписа закона за отпускането на 40 млрд. долара помощ за Украйна