Хайнц-Кристиян Щрахе, лидер на австрийската националистическа „Партия на свободата“ нарича сам себе си рапър. През последните десет години той е записал редица аматьорски музикални клипове на рап песни като „Österreich Zuerst“ („Австрия на първо място"), в която припевът е „За всеки, който не иска да се интегрира / имам дестинация / приберете се у дома, лек полет!". (Не звучи по-добре на немски език!). Нито един мейнстрийм телевизионен канал не би показал такива клипове, но когато Щрахе ги публикува във Facebook, медиите започнаха да ги показват.
Европейските популисти отрано прегърнаха социалните медии. В Холандия Герт Вилдерс бе пионер в използването на скандални туитове, които вбесяват опонентите му и възпламеняват феновете му. (За разлика от тези на Доналд Тръмп, неговите са редки и обмислени, а не нощни и импулсивни), пише в свой анализ The Economist.
Френският Национален фронт на Марин льо Пен координира хаштагове и анимирано видео по социалните платформи. В Германия пък демонстрациите на PEGIDA (Патриотични европейци срещу ислямизирането на Запада) започнаха със създаването на група във Facebook.
Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ има повече харесваня във Facebook от която и да е друга германска партия – над два пъти повече от християндемократите на Ангела Меркел, въпреки че подкрепата в сондажите за националистите е над два пъти по-ниска.
Италианското ляво Движение „Пет звезди“ на Бепе Грило е най-цифровизираната европейска политическа партия. Създателят му Джанроберто Казаледжо, IT мениджър, починал през миналата година, смяташе, че гласуването онлайн може да възкреси пряката демокрация на Древна Атина. В блога на Грило, един от най-популярните в Италия, потребителите дебатират, гласуват и дори отстраняват други членове. Подобна интеграция на партийната политика със социалните медии далеч надхвърля всичко, пробвано в Америка.
В други аспекти обаче Европа е по-неподходяща от Америка за онлайн популизма. Ентусиазмът към социалните мрежи е свързан със скептицизма към традиционните медии, а американците си имат достатъчно и от двете, казва Корнелиус Пушман от базирания в Берлин мозъчен тръст Humboldt Institute.
През 2016 г. 16% от интернет юзърите в САЩ влязоха поне веднъж месечно в Twitter по данни на изследователската фирма comScore. Тогава доверието им в новините падна на едва 33%, сочи Reuters Institute, изследователски център в Оксфордския университет.
За разлика от тях европейците имат по-голямо доверие в традиционните медии и са по-малко активни в социалните мрежи. Почти 13% от холандските юзъри влизат веднъж месечно в Twitter, но само 6% от италианците, 5% от французите и 4% от германците. Използването на Facebook е по-широко, но все още под това в САЩ. 54% от холандците и 52% от германците вярват на новините, сочи изследването на Ройтерс. За германското обществено радио и телевизия цифрата е над 70%, сочат данни на базираното в Кьолн обществено радио WDR. Само 8% вярват на това, което виждат във Facebook и Twitter.
В Италия доверието в новините падна на 42%, а във Франция – на 32%. Но според френския медиен експерт Жулия Каже Франция не е превзета от вълна на фалшиви новини. Издания като Libération и Le Monde пуснаха инструменти за проверка на фактите, за да се противопоставят на нарастващия страх от „псевдоновини“.
Европейските закони за поверителността могат да ограничат някои от социално-медийните похвати, използвани в Америка. Cambridge Analytica, фирма, наета от екипа на Тръмп, използва избирателните данни, обобщени от много източници, за да привлече поддръжници и да обезкуражи тези на Хилъри Клинтън. Стивън Банън, главен стратег на Тръмп, отдава на тази база данни голяма част от заслугата за победата. Други анализатори поставят под въпрос тяхната ефективност. Във всеки случай европейските закони забраняват използването на данни за „расата, здравния статус, религията или политическите убеждения на лица“, без тяхното съгласие, което би направило такова събиране на данни доста трудно.
Популистите са по-влиятелни, когато централните медии им обръщат внимание, както е с туитовете на Тръмп, казва Кас Мади, политолог от Университета на Джорджия. Европейските медии са някак по-неуязвими на това изкушение.
Но социалните платформи предлагат и пространство, където феновете могат да подкрепят взаимно вижданията си, смята политологът Брендън Найхън. И позволяват създаването на фалшиви акаунти, умножаващи подкрепата за даден кандидат. Новинарският сайт BuzzFeed съобщи за чат стаи, където привържениците на Льо Пен помагат на американските фенове на Тръмп да постват коментари във френски сайтове за новини. Потребителите са съветвани да създават фалшиви акаунти с атрибути, които не са стереотипи за Националния фронт, като гей, евреин или „готино момиче“. В интернет никой не може да разбере, че сте американец.


Облачно време в цялата страна днес
От полицията във Варна отговориха на обвинения към КАТ
Предупреждават за опасности в планините
Огнеборците потушиха 47 пожара през последното денонощие
"Войната" по пътищата взе нови три жертви за денонощие
Афишът на Уолстрийт: „BATMMAAN се завръща“ vs. „Великолепната седморка“
Тайландски удари с F-16 разклащат мирния план на Тръмп в Камбоджа
Петролът се стабилизира с фокус върху покупките от Индия и атаките на Украйна
OpenAI се превръща от спасител на фондовия пазар в бреме
Търговският излишък на Китай надхвърли $1 трилион след възстановяване на износа
Знаете ли какво крие BMW X5 (E53) в резервната си гума?
Новият Mercedes-Benz GLB получи радикален дизайн и технологии
Как да използваме Google Maps без интернет
Repsol направи розово гориво за всички автомобили
Ландо Норис е новият шампион във Формула 1
Гнусно: Фен запали снимка на Асен Митков, Левски защити халфа
Доц. Ангел Кунчев: Грипът вече доминира над COVID, пикът ще е през януари
ПСС: Условията в планините не са подходящи за туризъм
Плевнелиев: Царят, Борисов и Горанов помогнаха най-много за еврото
преди 8 години Е тука е разликата между платените и социалните медии... отговор Сигнализирай за неуместен коментар