Газовият хъб "Балкан" ще струва между 1,4 и 2,4 млрд. евро

Изграждането на газовия хъб „Балкан“ ще коства между 1,4 и 2,4 млрд. евро, става ясно от публикувания за дискусия план за развитие на „Булгартрансгаз“ за периода 2017 – 2026 година. Срокът за становища по него изтича днес (25 април).

Разходите по хъба ще бъдат покрити от собствени и привлечени средства. Проектът е в идейна фаза и е вписан като ключов за компанията. Предвижданията са, че той ще бъде въведен в експлоатация през 2022 година.

В газоразпределителния център биха могли да постъпват количества природен газ от различни източници, посочват от газовото дружество. Сред тях са руски газ от нов морски газопровод и през съществуващото трасе, местен добив, газ от Южния газов коридор или от терминалите за втечнен газ от Гърция и Турция.

За реализацията на идеята трябва и максимално да бъдат използвани съществуващите мрежи и капацитета на „Чирен“.

За оператора на газопреносната ни мрежа през следващото десетилетие приоритет ще бъдат новите газови връзки – с Турция, Сърбия и Гърция, както и газопроводът Eastring, който ще свърже мрежите на Румъния и Унгария.

Компанията продължава своята работа по увеличаване на капацитета на газохранилището ни – до 1 млрд. куб. метра от сегашните към 550 млн. куб. метра. Стойността на проекта е 223 млн. евро и той трябва да бъде финализиран през 2024 година.

От газовата компания обмислят и вариант за изграждането на ново хранилище – в изчерпани находища на територията на страната или в морския шелф. Проучванията за това обаче ще отнеме около 7-8 години.

За да може страната да отговори на изискванията за газоразпределителен център в региона, е необходимо да бъдат направени инвестиции в съществуващата мрежа, както и изграждане на нови транзитни съоръжения.

Като цяло инвестициите в мрежата – национална и транзитна, за нови обекти в периода 2017-2019 година възлизат на 135,8 млн. лева. За реконструкция и модернизация в същия период ще бъдат отделени 143,8 млн. лева.

В периода между 2020 и 2026 година инвестициите за нови съоръжения и модернизацията на съществуващите ще бъдат инвестирани общо 358,6 млн. лева, предвиждат плановете на „Булгартрансгаз“.

Компанията ще направи инвестиции и в отклонения на националната мрежа, за да стимулира газификацията в страната.

От прегледа на „Булгартрансгаз“ за развитието през 2016 година е видно, че има ръст на вътрешното потребление и транзита на природен газ. През миналата година компанията е доставила 3,38 млрд. куб. метра на вътрешния пазар, което е с 4% повече спрямо 2015 година. По отношение на транзита има увеличение от 8,2% до 14,6 млрд. куб. метра.

Една от основните причини за това повишение е Гърция, за където през България са транзитирани към 3 млрд. куб. метра през миналата година.

Малко над 80% от транзита обаче е насочен към Турция. Страната си осигурява между 35 и 40% от потреблението на газ чрез България. Македония разчита изцяло на транзита през България, а Гърция получава около 70% от потребявания газ през нас.

Максималният капацитет на транзитната газопреносна мрежа на България е 17,8 млрд. куб. метра годишно.

От „Булгартрансгаз“ разглеждат и възможности за алтернативи на газовите доставки в момента (към 97% са внос). На първо място такава възможност е Южният газов коридор, по който България може да получава газ от Каспийския регион чрез новата газова връзка с Гърция (IGB). Освен това страната ни ще разчита на добив в Черно море – от българските и румънските блокове, от терминали за втечнен газ в Турция и Гърция, както и морски газопровод от Русия.