IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Губят ли малките предприятия от свободната търговия?

Премахването на пречките пред свободната търговия безспорно би подкрепило растежа на МСП, твърди анализ на ИПИ

10:08 | 12.07.15 г. 12
Губят ли малките предприятия от свободната търговия?

Една широкоразпространена заблуда около либерализирането на международната търговия е, че местният малък бизнес може само да загуби от свободното движение на стоки и услуги през границите. Това е и едно от основните послания на шумната кампания срещу Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, по което в момента текат преговори между ЕС и САЩ. Това се казва в анализ на икономиста Десислава Николова от Института за пазарна икотомика (ИПИ).

Според нея аргументът, който традиционно се използва от противниците на свободната търговия, е, че само големите предприятия търгуват международно, а редица местни малки и средни предприятия ще фалират в лицето на засилена конкуренция от страна на големи чужди компании. Това, обаче, е поредната порция манипулация на общественото мнение с помощта на откровени неистини и икономически опровержими твърдения, твърди анализаторът. 

Тя допълва, че всъщност малките и средните предприятия печелят пропорционално повече от премахването на митата и нетарифните бариери пред търговията. Това е така, защото при тях пропорционалният товар от тези тарифни и нетарифни бариери е по-голям – т.е. ако се съотнесе разходът за „прескачане” на тези бариери за една малка фирма спрямо нейния оборот и се сравни с относителния разход спрямо оборота на една голяма фирма, съотношението в общия случай ще бъде значително по-голямо при първата. Големите фирми обикновено могат да заделят много по-лесно нужния ресурс за справяне с тези бариери под формата на персонал и паричен разход за различните такси за разрешителни, процедури, документи и т.н.

И въпреки това малките и средните предприятия участват активно в международната търговия. Неотдавна ЕК публикува свое мащабно изследване на потенциалните ефекти от ТПТИ върху малките и средни предприятия (МСП) в ЕС, което показва важността на МСП за износа от ЕС към САЩ.

През 2012 г. 88% от предприятията от ЕС, които изнасят отвъд океана, са били МСП, а техният износ отговаря за 28% от целия износ на европейските предприятия за САЩ. В България съответно 87% от изнасящите фирми за САЩ са МСП, а техните продажби в САЩ формират 40% от стойността на износа на България за този пазар. Проучването на проблемите пред износа на МСП потвърждава, че те са много по-засегнати от тарифните и нетарифните бариери в сравнение с големите предприятия.

На този фон е интересно да се провери дали и как свободната търговия в рамките на ЕС влияе върху участието на малки и средни предприятия в интра-ЕС търговията (т.нар. вътреобщностни доставки, т.е. износ за други страни-членки, и придобивания – т.е. внос от други страни-членки). Данните на Евростат показват един много по-висок дял на МСП както в дела на броя предприятия, търгуващи с други страни от ЕС, така и в дела на обема на търговията. През 2010 г. малките и средните предприятия са заемали дял от 55% в общата стойност на вноса на други страни-членки и 47% в стойността на износа към други страни-членки. Освен това, най-малките предприятия  заемат  сериозен дял в тези проценти - от 55-те процента в стойността на вноса за МСП общо, 32 процентни пункта се падат на малките предприятия (с между 0 и 49 души персонал), а останалите – на средните предприятия (50-249 души персонал).

Едно бързо сравнение на участието на МСП в търговията между ЕС и САЩ, от една страна, и търговията в рамките на ЕС, от друга, навежда на мисълта, че свободната търговия в рамките на ЕС най-вероятно е допринесла за много по-високия дял на МСП във вътреобщностния внос и износ. Разбира се, географската близост, културните сходства и традициите също би трябвало да са фактори в тази посока, но динамиката на дела на МСП в стойността на вноса и износа в рамките на ЕС през последните години потвърждава важността на либерализираната търговия. Така например през 2008 г. делът на МСП и във вноса, и в износа в рамките на ЕС е бил много по-нисък от този, достигнат през 2010 г. – съответно 48% и 37% (спрямо 55% и 47% през 2010 г.). На базата на тези данни може да се предположи, че свободната търговия в рамките на ЕС води до постоянно нарастване на дела на МСП в стойността на вътреобщностната  търговия.

По-горе изложените данни идват в подкрепа на тезата, че свободната търговия е от полза за малките и средните предприятия, тъй като те участват активно в международната търговия. Данните за участието на МСП в търговията в рамките на ЕС и в търговските потоци между ЕС и САЩ потвърждават, че липсата на пречки пред търговията (под формата на мита и нетарифни бариери) допринася за тяхното по-значително участие във външната търговия. Този извод е  и логично следствие от относително по-високата тежест от тарифните и нетарифните бариери върху малките и средни предприятия спрямо по-големите поради по-малкия ресурс, който те могат да заделят за преодоляването им.

Освен това глобализацията води до все активно включване на МСП в международни вериги на предлагането не само като доставчици на суровини и материали, но и като доставчици на редица професионални услуги (ПР, реклама, маркетинг, счетоводство, обслужване на клиенти, инженеринг и т.н.). България не е изключение от тези процеси – по оценка на ИПИ, около 1/3 от целия износ на стоки от България за САЩ е под формата на именно такова участие в европейски вериги на добавената стойност. Т.е. България изнася суровини и материали за други страни-членки на ЕС за  около 200 млн. долара, които след това влагат тези ресурси в производството на крайни продукти за американския пазар. Интернационализацията на МСП в ЕС и България в частност е факт и премахването на пречките пред свободната търговия безспорно би подкрепила растежа на МСП и местните икономики.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:27 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

11
rate up comment 0 rate down comment 1
STRAHO
преди 8 години
"Фондация Институт за пазарна икономика получава 668 200 лв. за периода април 2015 - април 2018 г. по проект Регионални профили: показатели за развитие, годишно проучване и анализ на регионалното развитие в България.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 2 rate down comment 0
STRAHO
преди 8 години
"Фондация Америка за България обяви шест гранта за 2015 г., с които се подпомага дейността на неправителствени организации в областта на гражданското общество и демократичните институции. Това става ясно от сайта на фондацията, пише проверка на Труд. Финансовото измерение на подкрепата е малко над 1,5 млн. лв.Гражданско сдружение Либертариум получава 287 000 лв. за периода май 2015 - май 2018 г. по проект История на корупцията в България: годините на преход към демокрация. Председател на сдружение Либетариум е публицистът и общественик Едвин Сугарев. Неотдавна Сугарев издаде книга за фалита на четвъртата по големина българска банка.Фондация Институт за пазарна икономика получава 668 200 лв. за периода април 2015 - април 2018 г. по проект Регионални профили: показатели за развитие, годишно проучване и анализ на регионалното развитие в България.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 0 rate down comment 1
STRAHO
преди 8 години
Институт за пазарна икотомика (ИПИ). Кой им даваше заплатите на тия "икономисти" ? Някой има ли представа от къде идват парите за издръжката на тоя "институт" ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 1 rate down comment 0
STRAHO
преди 8 години
Институт за пазарна икотомика (ИПИ). Кой им даваше заплатите на тия "икономисти" ? Някой има ли представа от къде идват патите за издръжката на тоя "институт" ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 2 rate down comment 1
hex
преди 8 години
Съгласен съм донякъде с хиротезата, която развиваш, но и сега у нас става същото. Родните производители осъдиха Министерство на земеделието при доказано нарушение на стандарта "Стара планина". Големите корпорации рядко прибягват до такива действия, когато не са на своя територия, понеже им се бойкотира продукцията.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 6 rate down comment 1
ing5rov
преди 8 години
Това за съжаление е само една от гадостите , които се крият в тоя договор.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 18 rate down comment 3
evklid
преди 8 години
Ужасява ме възможността, американска компания може да съди правителството на европейска страна, защото е предприела стъпки да защити гражданите си от посегателствата й. Представете си американска фирма внася хранителен продукт, който се оказва отровен. Правителството забранява този внос. Фирмата почва да води дела срещу тази забрана. Първото нещо, което фирмата ще направи да спре тази забрана и отровния продукт ще продължи да се продава. В САЩ това е трудно да стане, но поне в България много лесно и безнаказано ще стане, като познавам, начина на приемане на закони у нас; начина на прилагането им и работата на правосъдната ни система. Докато се направи нещо смислено, половината народ ще бъде изтровен. Американците много често се хвалят с приказката си "Ако дадеш на гладен човек риба, той ще я изяде и пак ще гладува, затова е по-добре да го научиш да лови риба." продължението, което никога не се казва е, че като го научиш да лови, направи го така, че винаги да има и за теб.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 6 rate down comment 1
Атанасио
преди 8 години
Трябва да се прави разлика между индустриалният и финансовият капитализъм и проф.Милтън Фрийдман особено Фридрих Хайек с нобели за икономика имат предвид индуст.капитализъм когато говорят за свободен пазар тоест за финансовият трябва строги регулации защото се видя какво направиха не за първи път от 1913год. Макар ,че и за индустриалният има уловка - коментар 4Отделна тема са офшорките които са нелоялна конкуренция - нормална логика е да се плашат данъци там където се печели дейността
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 6 rate down comment 1
Атанасио
преди 8 години
Незнам тези от ИПИ дали го правят умишлено или просто от неукост с някаква форма на олигофрения с психопатии ''Според експерти на Световната банка, за слабо развитите страни са допустими защитни мита максимум до 20%. Американски и европейски учени твърдят, че са необходими по-високи мита, вносни квоти или субсидии, защото разликата в производителността между слабо развитите и високо развитите страни сега е много по-голяма от 20%....'' - http://***.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/No248.htm Става въпрос за нарушаване и на международното право - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1565687093709519
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 6 rate down comment 1
ing5rov
преди 8 години
Дребните при всички случаи ще духнат супата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още