България се нуждае от стабилност и структурни реформи за устойчив растеж

България се нуждае от политическа стабилност и структурни реформи, за да постигне устойчив икономически растеж. Около тази теза се обединиха лекторите от панел „Фискална стабилност, външен дълг, държавен бюджет и перспективи за присъединяване към Единния валутен механизъм“ в рамките на втория ден от Български икономически форум.

„Целта на правителството е повишаване доверието към макроикономическата и финансова стабилност на страната и извършване на фискална консолидация и реформи“, каза Велин Пеев от Дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите (МФ). Според него фискалната политика играе решаваща роля за икономиката при невъзможност за използване инструментите на паричната политика заради наличието на валутен борд у нас.

„България може да се финансира на приемливи цени, защото инвеститорите оценяват финансовите параметри, които сме достигнали“, коментира Валентин Илиев от Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в МФ.

„През юли пазарите приеха добре завръщането ни на международните пазари. Успешно се рефинансираме от вътрешния банков пазар, тъй като банковата система е ликвидна и успява да осигури необходимия на държавата финансов ресурс“, каза той, припомняйки успешната емисия на еврооблигации през юли. Илиев посочи, че „България се финансира на приемливи цени“ и че „нашият рейтинг все още е инвестиционен.“

Припомняме, че на 12 декември рейтинговата агенция Standard & Poor’s трябва да публикува актуалната си оценка за кредитния рейтинг на страната. В средата на годината агенцията намали кредитния рейтинг на България с една стъпка до последното инвестиционно ниво - ВВВ-, като посочи политическата нестабилност, липса на реформи и високата безработица като основание.

Икономистите Петър Ганев и Георги Ангелов коментираха фискалната позиция на страната, която се влияе от политическата стабилност.

"Политическата нестабилност резултира в смяна на правителствата, заради което бюджетният дефицит се увеличаваше всеки път“, каза Ганев. „Отново се намираме в ситуация, в която консолидираме бюджета, за да влезем в нашите собствени правила и в тези на Европа.“

Според икономиста в Института за пазарна икономика планът на правителството да смалява дела на дефицита с 0,5 процентни пункта всяка година е консервативен, а за да се случи това, е нужна политическа стабилност. "Предизвикателствата са не само пред структурните реформи, а са вече и фискални“, заяви той.

„През последните две години България доказа, че теорията за политическия бизнес цикъл влияе върху икономическия цикъл“, каза Георги Ангелов. Той посочи, че политическата нестабилност трае вече година и половина, като за този период са се сменили 5 правителства, поради което се изпуска дефицитът заради краткосрочното мислене на управляващите.

„Няма дългосрочно мислене. Трябва ни политическа стабилност“, отсече икономистът в Институт Отворено общество. „Ако ти не покажеш стабилност, пазарите ще те накажат веднага. Позитивно е, че има по-дълга перспектива сега, позитивно е, че ще влезем в трите процента, макар че по нашия закон са 2%“, коментира той намерението на правителството да ограничи дефицита догодина, избягвайки наказателна процедура от Брюксел.

„Европейската комисия може да допусне, че отклонението от бюджетния дефицит за тази година е еднократно. През 2015 г. дефицитът ще влезе в рамките на европейските ограничения“, увери Цветослав Миков от МФ.

Ангелов смята още, че е възможно да се направи по-бърза консолидация, но тя няма да бъде устойчива, ако не бъдат извършени структурни реформи. Според него за тази цел трябва да бъдат разрешени проблемите в съдебната система, в образованието, МВР, Здравната каса.

„Като се казва, че правителството е реформаторско, нека прави реформи“, отсече икономистът.

По отношение присъединяването на България към Единния валутен механизъм към края на юни 2014 г. страната покрива и четирите параметъра на Маастрихтските критерии, но заради бюджетния дефицит след актуализацията се нарушава изискването за дефицит от 3% от БВП, отбеляза Велин Пеев от МФ.

Ведомството си поставя за цел запазването на валутния борд до влизането в Единния валутен механизъм, поддържане на фиксирания курс на лева към еврото преди присъединяването към еврозоната и приемане на еврото като парична единица след това, увери експертът от финансовото министерство.