ЕК отправя четири основни препоръки за икономиката на България

Европейската комисия (ЕК) отправя четири конкретни препоръки на България като част от процедурата „Европейски семестър“. Процедурата беше въведена от Брюксел през 2011 г. заради ескалацията на дълговата криза. Целта й е да идентифицира рисковете и прекомерните дисбаланси и да дава препоръки за отстраняването им.

На първо място ЕК препоръчва на България да продължи с мерките за подобряване на събираемостта на данъците и спазването на данъчното законодателство, като приеме всеобхватен набор от мерки и за периода след 2017 г. Препоръчва се и да се продължи с намаляването на дела на неформалната икономика и по-специално – недекларираният труд.

На второ място ЕК препоръчва да се продължи с прегледа на финансовия сектор и по-специално – презастрахователните договори, трудните за оценка активи и експозициите към свързани лица. Институцията продължава да настоява за подобряване на банковия надзор и въвеждането на обширни планове за действие при криза във финансовия сектор в сътрудничество с европейските органи.

Необходими са и мерки за намаляване на все още високия дял на необслужваните корпоративни кредити, включително чрез реформа на рамката за несъстоятелността и насърчаване на вторичния пазар на проблемни кредити.

Третата препоръка на Брюксел е свързана с подобряване на насочването на активните политики на пазара на труда и интеграцията между тях и заетостта и социалните услуги за групи в неравностойно положение. Това налага и осигуряването на качествено образование, особено за маргинализираните групи от населението, както и намаляване на разходите на хората от джоба за здравеопазване.

В тази група препоръки влиза и договарянето на механизъм за определяне на минималната работна заплата, който да е достатъчно обективен и всеобхватен.

Последната препоръка е за гарантиране на изпълнението на Националната стратегия за обществените поръчки за периода до 2020 г.

Бюджетът вече не е източник на притеснения за европейските власти

Данните показват, че през 2016 г. България е постигнала средносрочните си бюджетни цели. Въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на комисията се очаква през тази година дефицитът да достигне 0,4%, а догодина леко да се свие до 0,3%.

Като цяло ЕК смята, че България ще спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж през тази и следващата година, посочва се в доклада за страната ни.

Еврокомисията признава, че събираемостта на данъците продължава да се подобрява, но все още има проблеми с изпълнението на данъчното законодателство заради високия дял на „сивата“ икономика и нерегламентирания труд. Мерките за намаляването на административната тежест също дават ограничени резултати.

В тази връзка екшън планът за периода 2015-2017 г. е полезен инструмент, но мерките изтичат в края на тази година, подчертава ЕК.

Проверките във финансовия сектор – фокусът е върху надзора

В консултации и със сътрудничеството на съответните европейски органи България извърши проверки на качеството на активите и стрес тестове на банковия и застрахователния сектор, както и преглед на активите на частните пенсионни фондове, припомня ЕК. Резултатите потвърдиха стабилността на сектора, но разкриха и някои уязвимости, включително и у системно важни финансови институции.

Последващите мерки все още не са приложени напълно, посочва Комисията. Остават източниците на уязвимостите, сред които оценките на неликвидните финансови инструменти и активи и инвестициите в свързани лица.

Надзорът следва да възприеме по-консервативен подход за решаване на тези въпроси, посочва ЕК в доклада си, включително и за някои презастрахователни договори, застрахователни вземания и надзор на ниво група.

Необходимо е и да се финализират мерките за подобряване на банковия надзор, да се адресират трудните за оценка активи и неблагоприятните бизнес практики, включително инвестициите в свързани лица.

Ключово предизвикателство пред властите в България е преструктурирането на банковия надзор. Този план вече се изпълнява, но може да се наложи да бъде променен. За да се гарантира пълна надеждност, такъв план трябва да се основава на най-добрите международни практики, като се подготви в тясно сътрудничество с европейските органи.

Корпоративният дълг – източник на рискове

Корпоративният дълг остава доста висок в сравнение с другите държави от ЕС, като продължава да натоварва балансите на дружествата и ограничава кредитирането и инвестициите в средносрочен план. ЕК препоръчва властите да приложат цялостен набор от инструменти за преодоляването му чрез ускоряване на процедурата по несъстоятелността, подобряване на банковия надзор и развиване на вторичния пазар на проблемните заеми.

Пазарът на труда – структурните проблеми остават

ЕК подчертава, че се запазват структурните проблеми на пазара на труда – намаляването на работната сила заради застаряването на населението и емиграцията, увеличаване на неизползвания потенциал на работната сила, дългосрочна безработица, ограничено включване на младите хора на пазара на труда, несъответствие между търсене и предлагане на работна сила.

В тази връзка ЕК за пореден път препоръчва подобряване на образованието и борба с бедността и социалното изключване. Още не е развита методология за подобряване на финансирането за образователния сектор, слаба е и ролята на дуалното образование.

Остават и предизвикателствата пред здравната система.

Обществените поръчки

ЕК признава, че са въведени мерки за подобряване на системата за обществени поръчки, от които обаче предстои да се види резултат. Обжалването е основното предизвикателство, така че да не се изгуби ефективното средство за защита. Необходимо е обаче да се регулира капацитетът на ресорната агенция.

Европейският семестър в ЕС

Кипър, Италия и Португалия, срещу които ЕК стартира процедура за прекомерни дисбаланси, ще излязат от процедурите, защото изпълняват реформите, залегнали в специфичните препоръки за страните.

Комисията препоръчва и да бъдат прекратени процедурите при прекомерен дефицит срещу Хърватия и Португалия. Предупреждения са отправени към Италия и Румъния, а на Литва и Финландия се дава повече гъвкавост за изпълнението на програмите им за стабилност.

Като цяло съвкупният дефицит в еврозоната се очаква да спадне до 1,4% от БВП тази година спрямо върховото равнище от 6,1% от БВП през 2010 г.