Инфлацията замръзва през август

Инфлацията у нас „замръзва“ през август. Националният статистически институт (НСИ) отчита нулева инфлация както на месечна, така и на годишна база. Въпреки това от началото на годината все още има дефлация, която е в размер на 0,3%, а прогнозите са, че тя ще остане и до самия край на 2015 г.

Изменение на индекса на потребителските цени по месеци (в %)

Графика: НСИ

Нито инфлация, нито дефлация

Предстои да разберем накъде ще поемат цените в България, след като данните за август не показаха наличието на дефлация, която се появи отново през юли, но и не дават ясни сигнали за това дали индексът на потребителските цени ще тръгне нагоре.

Министерството на финансите прогнозира дефлация от 0,6% през 2015 г., преди инфлацията да достигне 1,8% през 2016 г. и 2% чак в края на 2018 г. Очакванията на Българската народна банка са за липса на дефлация или съвсем лека инфлация. Централната банка прогнозира, че през третото тримесечие инфлацията у нас ще бъде в диапазона от -1% до -0,1%, а през четвъртото тримесечие на 2015 г. - ще бъде в границите от -0,8% до 0,4%.

„Очакваме дефлацията да продължи да забавя темпа си през третото и четвъртото тримесечие на 2015 г. и към края на годината да се формира тенденция към нарастване на потребителските цени на годишна база. Влияние за това ще окаже главно повишаването на международните цени на храните и на петрола в евро“, пише в тримесечното икономическо издание на БНБ. Основните рискове пред прогнозата са свързани главно с възможността цената на петрола да не последва очакваната тенденция към повишение, при което инфлацията да се окаже по-ниска от прогнозираната.

Хранителните стоки поскъпват, а горивата - поевтиняват

Данните за август разкриват, че дефлацията от юли изчезва заради ръста на цените на хранителните стоки, но не расте заради по-ниските разходи в транспортния сектор и за облекла и обувки. През месеца с 0,6% се покачват цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки, а с 0,2% - на алкохолните напитки и тютюневите изделия.

Спад от 2,4% на месечна база има в цените на облеклото и обувките, в сектор транспорт – от 0,4%, и от 0,1% на разходите, свързани с битовите сметки и поддръжката на дома.

През разглеждания месец НСИ отчита поевтиняване на течните горива за битови нужди с 3,8%, дизеловото гориво с 2,3%, автомобилния бензин А95Н с 1,6%, на А98Н с 1,3% и метана с 0,4%. Поскъпване с 1,2% обаче има при въглищата.

Промените в цените на някои плодове и зеленчуци са от сезонен характер, като например картофите поевтиняват с 9,6%, ябълките – с 5,5%, доматите – с 5,5%, зелето и морковите – с 3,2% и 13,9%, съответно и други.

Поскъпване спрямо юли НСИ регистрира при краставиците – с 42,3%, листните зеленчуци – с 15,6%, свинското месо - с 1,5%, месото от едър рогат добитък - с 3,2%, слънчогледовото олио - с 1%, докато цената на кафето и захарта е нагоре с 2,7 и 1 на сто, съответно.

През август цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти, както и на лекарските и на стоматологичните услуги, остават на равнището от предходния месец.

Инфлация от 0,1% според европейската методология и от 0,2% в малката потребителска кошница

Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ*) националната статистика регистрира инфлация – от едва 0,1% в сравнение с миналия месец. На годишна база обаче тенденцията за по-нисък индекс на потребителските цени се запазва, тъй като дефлацията е 0,8% на годишна база и 0,1% от началото на годината.

Освен това цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла, каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) се повишават с 0,2 на сто спрямо юли. От началото на годината обаче НСИ отчита дефлация от 1,1 на сто.

Цените в малката кошница са се изменили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти (+0,5%), нехранителни стоки (-0,1%) и услуги (-0,2%).

* Основните разлики между европейския ХИПЦ и националния ИПЦ са, че първият обхваща и потреблението на нерезидентите на територията на страната, както и че ползва тегла отпреди три години (по данни на националните сметки), докато при ИПЦ се ползват тегла от предходната година (по данни от наблюдението на домакинските бюджети).