Социолози регистрират висок процент желаещи да гласуват

66% от избирателите са заявили готовност да гласуват малко преди Конституционният съд да отмени санкциите за неучастие във вота, отчита проучване на агенция Алфа Рисърч на старта на предизборната кампания.

Ако въпреки решението на съда тенденцията се запази, може да се очаква на 26 март до урните да отидат около 3,7 млн. гласоподаватели. Тази активност би била по-ниска в сравнение с първия тур на президентските избори от 2016 г., когато гласуваха 3,9 млн. души. Това регистрира проучване на агенция Алфа Рисърч на старта на предизборната кампания.

Социолозите установяват още силна поляризация на обществените нагласи и поредица от малки дистанции, които задават голяма интрига за изхода от парламентарния вот.

Месец след встъпването си в длъжност президентът Румен Радев продължава да се ползва с високо одобрение от 55%. Действията на назначеното от него служебно правителство обаче се посрещат от обществото със значително по-слаб ентусиазъм. 55% от пълнолетните българи не изразяват конкретно мнение за работата на служебния кабинет, а останалите са по-скоро поляризирани – 26% положителни срещу 19% отрицателни оценки. 

Проведено по-рано проучване за предаването „Референдум” на БНТ също отчита поляризирано отношение към начина, по който служебният кабинет извършва кадровите промени във властта (53% одобрение срещу 42% неодобрение) и ревизията на дейността на кабинета „Борисов 2” (56% одобрение срещу 40% неодобрение).

За разлика от правителството, служебният премиер Огнян Герджиков се ползва с по-високо лично доверие от 33% срещу 20% недоверие.

Няколко малки дистанции в електоралните позиции на партиите задават поредица от неизвестни за изхода от предсрочните парламентарни избори.

Първата – разликата между двете водещи формации ГЕРБ и БСП, които влизат в кампанията със силно сближен резултат. ГЕРБ запазва лидерство от 31,5%, следван от БСП с 29,6% от решилите да гласуват.

За последния месец ГЕРБ търпи лек спад, като губи по-съществено симпатиите на средните поколения. Обратно, БСП бележи лек ръст, укрепвайки позициите си в най-малките населени места. Независимо от електоралната динамика, доверието към лидерите на двете партии остава на равнището отпреди месец – 31,9% за Бойко Борисов и 25,3% за Корнелия Нинова.

Обединените патриоти влизат в надпреварата като трета сила с 10,8% от решилите да гласуват. Вътрешните противоречия, довели до напускане на техни доскорошни депутати, се отразяват обаче негативно на персоналния имидж на лидерите на коалицията, които губят по около 5 пункта доверие.

Подобна ерозия в доверието към лидерите на патриотите поставя въпроса дали тя няма да се отрази на електоралната подкрепа за тях в хода на кампанията и да сближи позициите им с тези на ДПС и партията „Воля” на варненския бизнесмен Веселин Марешки.

Към момента ДПС привлича 6,8% от решилите да гласуват, а партия „Воля” започва кампанията с 5,7% подкрепа от решилите да гласуват.

С голямо значение за крайния резултат ще бъдат и тенденциите сред по-малките десни и леви формации. Нарастващата поляризация между ГЕРБ и БСП може да фокусира вниманието върху двете основни партии, което би затруднило останалите по пътя им към парламента.

Същевременно обаче прекомерната агресивност, взаимни обвинения и компромати между ГЕРБ и БСП могат да стимулират повече хора да се обърнат към по-малките партии. Въпросът с броя на формациите, които ще намерят място в парламента, ще се реши в хода на кампанията, когато 25 на сто от избирателите заявяват, че ще вземат окончателното си решение.

В първите дни от надпреварата на минимална дистанция от 4%-та бариера е Реформаторския блок с подкрепа от 3,9% от решилите да гласуват и реалистични шансове за представителство. Настоящото проучване стартира преди обявяването на коалицията между РБ и Глас Народен (които в минали избори са успявали самостоятелно да спечелят около 1% от вота), поради което не отчита ефекта от партньорството помежду им.

Коалицията Движение „Да, България” стартира кампанията с 2,6%, а „Нова Република” с 1,5% от решилите да гласуват. Авансът на „Да, България” се дължи основно на по-добри позиции сред най-младите поколения, а предизвикателството пред тях е да постигнат по-висока мобилизация на симпатизантите си. „Нова Република” има твърд и мобилизиран, но силно ограничен електорат.

Единствената по-различима алтернатива в ляво – коалицията „АБВ – Движение 21”, влиза в кампанията с подкрепата на 2,9% от решилите да гласуват. Нейният шанс за постигане на по-добър резултат са самоопределящите се като ляво-центристки избиратели, които БСП не успява да мобилизира зад себе си. С подчертана антистатукво нагласа тези избиратели припознават като възможности за гласуване коалиция „АБВ – Движение 21” или възможността да отбележат опцията „Не подкрепям никого”.

Предизборната кампания е периодът, който ще покаже в каква посока ще се развият малките дистанции и какви възможности за сформиране на управленско мнозинство ще са налице след изборите. Нагласите на избирателите потвърждават тенденцията към коалиционно управление, като двупартийна формула изглежда все по-малко вероятна.

Сериозните идеологически, политически и геостратегически различия между водещите партии ги прави силно несъвместими, а базирана на подобна основа коалиция би била крайно неустойчива. В този смисъл, парламент, съставен единствено от първите пет формации, ще е сериозно изпитание за тези, които получат мандат за съставяне на правителство.

Изследването е проведено в периода 16 – 23 февруари 2017 г. от Алфа Рисърч, със собствени средства на агенцията. Анкетирани са 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. 

Още новини за изборите вижте тук