Стратегически партньорства между Европа, Америка и Русия обсъждат на форум у нас

Възможните сфери на партньорство между Европа, Америка и Русия разискват изтъкнати общественици и бивши световни политици на международната конференция "Европа гледа на Изток", която се провежда в София.

„В днешния глобален свят трябва творчески да се преосмисли идеята за транснационалното партньорство между Америка, Европа и Русия“, каза бившият съветски лидер Михаил Горбачов в словото си при откриването на двудневната конференция вчера, цитиран от БТА.

Според Горбачов в сферата на транснационалното партньорство трябва да стоят проблеми на сигурността и проблеми от политически характер. Той посочи, че подкрепя идеята за договор за европейска сигурност, но според него документът трябва да съдържа конкретни механизми за предотвратяване на конфликтите. „Това е една от най-важните крачки, които трябва да направим, за да можем да открием възможността за сътрудничество в другите области“, посочи Горбачов.

Друга сфера на партньорство между Европа, Америка и Русия, според лидера трябва да бъдат проблемите на екологията, където страните може да разработят общи позиции.

„Една от много важните насоки на съвместните усилия може да стане такъв глобален проблем като борбата с корупцията“, заяви още последният лидер на СССР. Той изтъкна още, че Европа, Америка и Русия трябва активно да подходят към проблемите на страните от Г-20.

Бившият румънски президент Йон Илиеску посочи оставащите проблеми с инфраструктурата в региона. „Трябва да се прилагат модернизиращи проекти като магистрали, железопътни линии, енергийни системи, построяване на летища, както и мерки за околната среда“, посочи той.

„Големи инфраструктурни проекти трябва да се приложат към региона, за да може той да се развива и континентът да се обедини“, допълни Илиеску.

Руският бизнесмен Александър Лебедев посочи, че е абсолютно погрешно да се мисли, че корупцията е руски феномен. "Може би може да бием някои африкански държави, но в крайна сметка не може да се поддържа тезата - този процес на корупция да бъде само наш, защото той съществува извън Русия", посочи Лебедев.

„Балканите вече се превръщат в модел за поведение, който е приложим и в Европа, и извън нея“, заяви президентът на Атлантическия клуб в България Соломон Паси.

По думите му Балканите са наистина трудно място за управление - вероятно регион, в който на единица площ има най-много етноси, култури, религии. Според него в следващите 20 години реална перспектива ще бъдат отношенията, водещи до членство между НАТО и Русия.

Соломон Паси смята, че на Русия трябва да се гледа като на бъдещ нормален партньор и член на Алианса, както и че между НАТО и Китай ще бъдат изградени нов тип отношения, подобни на днешните между Русия и НАТО.

Бъдещето на Балканите е само едно – европейско, заяви на форума бившият президент Петър Стоянов. Той посочи, че според новата европейска парадигма най-важното за жителите на една държава е да имат по-голям обем от човешки права и свободи, да имат възможността да се придвижват и да пътуват, да имат добър стандарт на живот.

„Само с обединените усилия на хората от Балканите биха могли да бъдат постигнати сериозни икономически резултати, да съберем своите усилия и интелектуален потенциал“, посочи Стоянов.

Според него въпросът "европеизация" или "балканизация" е архаичен. Той допълни, че е крайно време терминът "балканизация" да излезе от политическите речници и да бъде заменен от процесите на интеграция - т.е. на европеизация.