Естония, която е на прага на членството в еврозоната, може да затвори след себе си вратата за нови членове във валутния съюз, смята Рейнард Клуз, главен икономист в швейцарската банка UBS.
Мнението на специалиста е, че влизането на нови страни в еврозоната ще спре за поне четири или пет години, съобщава Financial Times.
Казано накратко – тези страни, които искат да влязат в съюза, не могат, а тези, които могат, не искат да го правят, коментира икономистът.
„Страните, които биха имали най-голяма изгода от присъединяването към валутния съюз заради елиминирането на валутния риск и спада на рисковата премия, са далеч от покриването на критериите от Маастрихт“, смята Клуз.
„Състоянието на публичните финанси е доста нестабилно, има дефицити в публичния сектор (Литва, Латвия и Румъния) или висока задлъжнялост на държавата (Унгария), които надхвърлят доста ограниченията от Маастрихт“, посочва той.
Анализаторът посочва Чехия като основен пример за страна, която съвсем скоро би могла да покрие изискванията за членство в еврозоната, но която съвсем не е въодушевена относно присъединяването към валутния съюз.
„Политическите лидери в страната са евроскептици. Плаващият валутен курс се разглежда като източник на благоприятна гъвкавост, в икономиката има ниско ниво на дългове в чужда валута, лихвените проценти са изключително ниски. Присъединяването към еврозоната би донесло ограничени ползи за тази страна“, коментира Клуз.
От друга страна, посочва той, самите страни от еврозоната няма да са особено въодушевени от приемането на нови страни в съюза. Причината са проблемите, които в момента се наблюдават в някои от държавите, и необходимостта от спасителни мерки и кризисно кредитиране.
Въпреки проблемите в еврозоната обаче българските власти не са се отказали от членство в еврозоната. По думите на финансовия министър Симеон Дянков „независимо от проблемите, с които се сблъсква, еврото е много стабилна валута и има зад гърба си силен пазар и Европейската централна банка”.
„Ние запазваме нашата позиция да се присъединим към еврозоната възможно най-скоро”, казва министър Дянков в интервю за централния румънски ежедневник „Адевърул”, публикувано в средата на декември. „Надяваме се, че до края на 2011 г. ще можем да докажем, че сме готови да въведем еврото, ако дефицитът се запази под 3%, можем да започнем преговори и да изготвим план за въвеждане на еврото”, допълва той.
Малко по-различни са прогнозите на Ernst&Young за развитието на България през следващите години. От компанията посочват, че 2014 г. сега изглежда най-ранната възможна дата за влизане в еврозоната въпреки надеждите на правителството, че левът ще влезе в чакалнята за еврозоната (ERM-II) през 2011 г., а през 2012 г. ще бъде приет и в еврозоната.


Куриер де Балкан: България блести на международната сцена с Джирото и победа на Евровизия
Голяма бяла акула е заснета в централната част на Средиземно море
Световните конфликти достигнаха връх през 2025 г.
Директорът на „Евровизия“ : България впечатли с изключително бързата реакция на институциите
Зеленски пред „Гардиън“: Русия губи инициативата, а войната постепенно се обръща в полза на Украйна
Петте елемента в изграждането на учителя: Липсата на една брънка скъсва веригата
Великобритания трудно ще възстанови щетите от Brexit върху икономиката си
Износът и вносът на Китай скочиха през май благодарение на AI
Поръчките на петролни супертанкери надминаха рекорда от 2008 г.
Бунтът срещу центровете за данни заплашва бъдещето на AI
Една грешка създаде златните джанти на Subaru
Изкуственият интелект на TikTok вече е в 7 милиона коли
Новото Audi Q7 – само дизел, Matrix LED и три окачвания по избор
Защо фабричните гуми са различни от тези, които си купувате от магазина
BYD се включи в атаката срещу Ferrari
ЕС има тайвански проблем на стойност 2 трилиона долара
Храненето, което помага да отслабнете здравословно
По-голям от "Арли Бърк" : Северна Корея обявява програма за 10 000-тонни разрушители
9 комплимента, които манипулаторите използват
преди 15 години "...Ролята на България в новия постоянен механизъмза спасителни финансови операции в ЕС, който ще действа от 1 януари 2013 г., е като на магарето, поканено на сватба. Ще не ще, тя ще носи последиците по две причини: Първо, ще бъде следена със същата строгост, която се проявява сега към недисциплинираните държави, затънали в неплатими дългове; Второ, постепенно ще пристъпи към плащане на чужди борчове, като на първо време това ще става чрез бюджета на Еврокомисията, а сетне и чрез преки вноски (когато влезе в еврозоната). Примерът на Словакия, която също е съпоставима с нея чрез населението си от 5,4 млн. души, е повече от поучителен - тя е принудена да взема заеми, за да изплаща "своя" дял от 800 млн. евро в спасителния план за Гърция, т.е. взема заеми, за да плаща чужди заеми..."http://***.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7840§ionid=5&id=0000902 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години ako stane za 2014 ste e dobre отговор Сигнализирай за неуместен коментар