Давос мълчи, докато Египет гори

Докато египетската армия влизаше в Кайро, броят на жертвите от сблъсъците между властите и демонстрантите в страната растеше, а интернет достъпът и услугите на мобилните оператори в страната бяха спрени, форумът в Давос мълчеше по въпроса, без да влиза в по-значителни публични дискусии или дебати в конгресния център, където се срещат 2000 делегати, пише в коментар за изданието The Atlantic Алън Фридман.

„Бях сред делегатите, които седяха по време на панелните дискусии за еврото, устойчивото развитие или световната търговия и почти не обръщаха внимание на обсъжданията. Вместо това сваляхме видеа на протестите в Египет на iPad-те си“, пише той.

Репортерите буквално се надбягват около претъпканите сгради, опитвайки се да получат коментар от световните лидери, дошли на форума, добирайки се само до няколко реплики на политици като британския премиер Дейвид Камерън, германския канцлер Ангела Меркел и генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун.

Единственият коментар на Бан Ки-Мун беше предупреждението към египетското правителство, че "свободата на изразяване трябва да се спазва“. Ангела Меркел заяви пред репортерите, че стабилността в Египет е важна, но не за сметка на свободата на изразяване. Дейвид Камерън призова за реформи в Египет и заяви, че се надява насилието да спре, добавяйки, че е ясно, че хората в Египет имат "проблеми".

По думите на Алън Фридман ситуацията, в която световните лидери седели спокойно на сцената, обсъждайки промените в климата, докато Египет гори, била сюрреалистична.

Египет не е бил споменат на нито един от панелите, въпреки че е тема номер едно сред делегатите по коридорите. По същия начин не е бил обсъждан въпросът дали революцията в Тунис може да се разпространи в цяла Северна Африка и Близкия Изток.

Според Фридман в случая не става толкова въпрос за отричане на ставащото, колкото за неспособност от страна на организаторите на форума да пуснат незабавно специален панел – мнение, споделено и от други делегати.

Авторът обаче посочва, че през главите на много участници е минала и много по-лоша мисъл – че повечето от присъстващите световни политически и бизнес лидери всъщност се притесняват да кажат, че предпочитат авторитарното правителство на Хосни Мубарак да остане на власт, за да се осигури стабилност.

Каквато и да е причината обаче, странното мълчание на официалните лица в Давос изглежда много смущаващо и почти срамно, пише Фридман.