Архитект: Инвестицията в един устойчив дом се изплаща до 7 години

Бъдещето на сградите е в енергийната ефективност и прилагането на високи технологии. В същото време изграждането на енергийно ефективна сграда е и най-голямото предизвикателство. Оскъпяването при изграждането на устойчива сграда в сравнение с традиционното строителство е между 7 и 10%, като вложението се възвръща само от отопление и разход на енергия в рамките на пет до седем години. Това коментира в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria за рубриката "Made in green" архитект Иван Иванов, управител на "Дидпроект". 

Според него в България има изградени устойчиви сгради, но повечето, които се рекламират като такива, го използват по-скоро като маркетингов трик.

Иванов посочи, че съществуват различни сертификати за устойчиво строителство. В развитите държави такива стандарти имат САЩ, Великобритания, Германия. Те проследяват целия цикъл на строителството – от проектирането до разрушаването. Архитектът съобщи, че в България вече има чуждестранни компании, които държат сградите им да бъдат сертифицирани по един от тези стандарти.

Когато се проектират сградите по стандарта Passive House, целта е да се сведат до минимум бъдещи ремонти. При обикновените сгради често се появява влага в конструкцията, падат мазилки, а ремонтът е много скъп. Докато ако се проектират, като се избягват термомостове, причиняващи влага и преразход на енергия, се свежда до минимум тази поддръжка.

Архитектът е на мнение, че е важно при устойчивата архитектура да се използват местни материали, а не да се внасят например от Китай, защото при разрушаването те ще останат в България и на практика това е внос на отпадъци.

Иван Иванов смята, че българските потребители все още не знаят кое е най-важното при изграждането на един устойчив дом и вината за това до голяма степен е в ръцете на бранша.

"Ние, колегите, не разясняваме много добре, но има хора, които са доста добре запознати. Все пак устойчивата архитектура е доста широко понятие и включва много етапи. Една сграда не свършва с построяването ѝ – жизненият цикъл включва намиране на имот, проектиране, строителство, разрушаване", потвърди архитектът.

40% от изразходваната енергия се извършва от сградите, сочи проучване на ЕК. Реновирането на съществуващите сгради е също толкова важно, колкото и строителството на нови съгласно правилата на устойчивата архитектура.
Иванов потвърди, че само изолацията не е достатъчна. Той обясни, че трябва да се направят тестове, да се види дали сградата е изпълнена качествено, да се следят сградите по време на техния жизнен цикъл и ако има някакви проблеми, да се отстраняват.

"Бъдещето на сградите е в търсене на все по-добра енергийна ефективност, в подбора на материали, в смарт домове, но дори и в обзавеждането. Например в батериите на мивките вече може да се поставя озонатор, който да унищожава бактериите във водата. Навлизат постепенно нови технологии, които трябва да се използват", съветва архитектът.

Устойчиво ли са изградени градовете на България? Стана ли София „зелен град“?

Ще научите отговора на тези въпроси, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.