Ив. Тодоров: Цените на храните ще продължават да са зависими от световния пазар

Какво мислят земеделските производители по нашумялата в последните дни тема за цените на храните, как тези процеси се отразяват на фермерите, доколко те са засегнати от сивия сектор и защо трябва да се съсредоточим върху дебата за Общата селскостопанска политика – по тези теми Investor.bg разговаря с главния секретар на Асоциацията на земеделските производители в България Ивайло Тодоров.

- Г-н Тодоров, от известно време се говори, че поскъпването на някои храни се дължи на по-високата цена на фуражите. Ако е така, с колко се е повишила цената им?

По информация от фуражните заводи от юни до момента увеличението е около 20-30%. За някои фуражи достига и до 100%, защото зърното като цяло, сравнено с предходната година, качи точно с толкова цената си.

Това увеличение обаче не доведе до автоматично повишаване на цената на всички храни. Изкупните цени на яйцата, например, от юни до днес, са намалели. От цена 11 – 12 ст. през лятото сега яйцата се изкупуват директно от производителите за 9 – 10 ст. При свинското няма увеличение, като изключим ежегодното повишение около коледните празници. Там цената падна с 10 – 12%.

- Защо се получава това разминаване?

Вероятно една от причините е, че крайният потребител не може да си позволи по-висока цена. На практика крайният търговец натиска производителя.

Между другото, с такива цени яйцата и свинското влизат и от Европа на българския пазар. Там също имаше поскъпване на фуражите. Така че промените се поемат от производителите на съответните продукти – те свиват до минимум печалбите си.

Подобни процеси имаше преди години по отношение на зърното. Често ме питат – как изведнъж цената му се увеличи двойно. Години наред тя беше една и съща всяка година. Около жътва – 180 лв. и 220 лв. по това време на годината, с изключение на 2007 г., когато имаше суша. През тези години цените на горивата, препаратите и торовете се качиха двойно и тройно. Въпреки това цената на зърното си беше тази, за да имаме една и съща цена на хляба.

Така някои години производителите имаха минимални печалби, а в други – никакви. Имало е случаи колегите да работят на загуба по отношение на пшеницата. Загубите се компенсираха например с царевица и рапица, но това не е нормалната икономическа логика. Ако останалите производства могат да си позволят да изключат губещ продукт, земеделските производители не могат да изключат който и да е от посочените продукти заради сеитбооборота и необходимостта културите да се редуват.

Сега в един момент световният пазар регулира тази тенденция. Затова, когато има 20 – 30% печалба за производителя, това е напълно нормално.

- Оправдани ли са прогнозите за поскъпване на хляба с 10 – 20%, а олиото да стане 5 лв.?

Има увеличение, най-вече на цената на зърното, която се отразява основно на олиото и хляба. Но, както казах, цените от фермите, специално при свинското и яйцата, не са се увеличили.

В момента по данни на производители от асоциацията пшеницата се търгува за 430-460 лв/тон, царевицата – 370-400 лв/тон, а слънчогледът – за 900-920 лв/ тон, като става въпрос за сделки извън борсата.

Докато зърното стане на хляб, има доста процеси, на които производителите не влияят. Предполагам, че при старата цена е имало по-големи печалби за хлебопроизводителите и мелничарите. Сега може би е моментът те малко да бъдат намалени.

- Трябва ли да ни притеснява перспективата да внасяме пшеница?

Почти всяка година се внася пшеница в България. Мелничарите купуват по-качествено зърно, за да се повиши качеството на брашното. Очаквам тази година да не се внася повече пшеница от обикновено.

Мисля, че в момента се създава една психоза и донякъде се спекулира с темата. Не смятам, че се случва нещо драматично.

- Цените на храните в световен мащаб растат, доколко това ни засяга?

Засяга ни, защото единственото, което произвеждаме, така че да задоволим 100-процентово консумацията в страната, е зърното – пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед (ние сме едни от най-големите производители на слънчоглед в Европа), плюс рапица. Всичко останало е внос – зеленчуци, плодове, яйца.

Така че ще зависим от цените на световния пазар. А и зърното се влияе изключително много от тези тенденции, тъй като е борсова стока.

Сигурен съм, че данните на Националната службата по зърното и фуражите, че зърненият баланс на страната не е застрашен, са верни.

Имаме в момента наличности от зърно. В асоциацията членуват големи производители, които още не са продали произведеното. Който има складове и може да си позволи да задържи количества, го прави. Доколко обаче искат да продават и се надяват на високи цени – това всеки си го решава индивидуално.

- Как влияе сивият сектор на земеделските производители?

В земеделието все още има сив сектор, също и в преработката на земеделска продукция. За хората, които работят на светло според всички законови изисквания и си плащат данъците, както правят членовете на нашата асоциация, този сив сектор е вреден.

Според мен търговията без документи намалява, но няма как това да е 100% сигурно. Нов момент е данъчната тежест за земеделските производители – 10% официален данък върху печалбата от тази година, но резултатите от промяната ще се видят в края на годината.

- В момента държавите от Евросъюза „избистрят“ позициите за следващия период на действие на Общата селскостопанска политика (2014 – 2020 г.). На кои страни можем да разчитаме за подкрепа на идеята ни за изравняване на субсидиите?

Към момента имаме само едно предложение на Еврокомисията, а държавите членки трябва да са готови със становищата си до юни 2011 г. Затова асоциацията ще организира кръгли маси в цялата страна. Сега е моментът производителите и преработвателите да участват в дебати по темата.

Според нас Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да има силен първи стълб, който се основава на директните плащания. Трябва да се запазят и мерките за модернизиране на земеделските стопанства.

Засега виждаме, че основните европейски сили подкрепят тази идея. Не я подкрепят Испания, Португалия и Гърция. Ние трябва да търсим партньори, да обясняваме повече защо искаме това изравняване. Именно перспективите пред ОСП са една от най-важните теми днес.

- Какво можем да очакваме от Франция и Германия като позиция?

Засега те декларират подкрепа. Но едно е политическата подкрепа, а съвсем друго са реалните действия. Защото всеки гледа положението на собствените си фермери.

- Какво да очакваме тази година по отношение на цената на земята, ако приемем, че средната цена на декар през 2010 г. беше около 310 лв.?

Очаквам тази година тези нива да се запазят, а рентите да се увеличат от 10 до 15%.