Ориентираните към износ производители на машини очакват края на кризата

Две години след кризата през 2009 г., която засегна сериозно машиностроителния бранш, разговаряме с председателя на Българска браншова камара по машиностроене Илия Келешев за ситуацията в сектора. Как производителите на машини успяха да запазят пазарните си позиции в страната и зад граница и дали дълговата криза от лятото ще повлече нова рецесия в Европа - това бяха част от основните въпроси, чиито отговори потърсихме от представителя на машиностроителния бранш.

Г-н Келешев, как се развива вашият сектор през последните две  години?

През 2010 г. в машиностроенето настъпиха редица промени. Известно е, че най-тежката, кризисна година за бранша, беше 2009 г. Тогава в подсектора „Производство на машини и оборудване” продукцията намаля с близо 72% спрямо 2008 г., а при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета спадът беше с над 52%.

С по-малко от 74% се срина и производството в подсектора „Метални изделия", който не включва машини и оборудване, но в него попадат и фирми от металургията. Поради намаленото търсене и недостига на средства се сви производството и в корабостроенето.

С около 30% се редуцираха приходите от продажби, които за подсекторите на машиностроенето като цяло през 2008 г., бяха около 6 млрд. лв. Броят на заетите в машиностроенето бе намален общо с около 30 хиляди души, което съставлява над 25% спрямо 2008 г..

Половината от фирмите от машиностроенето са експортно ориентирани, като 50 процента от произведената продукция е предназначена за износ. От него 60 на сто от машините и елементите се реализират е в страни от ЕС – на първо място Германия, следвана от Италия.

Кризата в износа беше предизвикана отвън, затова и българските фирми практически бяха безсилни да реагират, особено в началото на кризата.

Едва с оживлението на международните пазари, започнало още в края на 2009 г. и напълно развило се през 2010 г., станахме свидетели на нов ръст в износа на българската машиностроителна продукция. Растежът е висок – 38,5% спрямо 2009 г.

Най-висок е процентът  на износа при онези експортно ориентирани фирми, които са трайно интегрирани на международните пазари и оживлението на тези пазари рефлектира върху износа на българските производители. Това са предимно предприятията от хидравликата като „М+С Хидравлик”АД – Казанлък, ХЕС АД – Ямбол, „Капрони” АД – Казанлък.

Сред добрите износители на металорежещи машини е „ЗММ”АД - Сливен, а от заводите за инструментална промишленост добри резултати отбелязва „Цератицит България”АД, Габрово, като могат да се посочат и други предприятия от страната.

Миналата 2010 г. се оказа кризисна за фирмите, работещи за вътрешния пазар. Спадът в производството при тях през миналата година е по-голям от спада при експортно ориентираните фирми през 2009 г.

Можем ли да говорим за индикации за край на кризата през тази година?

Спрямо 2010 г. тази година е по-обнадеждаваща за сектора, макар че темповете в ръста на износа са два пъти по-ниски от миналогодишните. Резултатите към края на август 2011 г. все още не дават основание за категорични прогнози.

Окончателните резултати за това дали се излиза от кризата биха проличали значително по-късно в края на годината, особено ако има  нулев растеж на производството в Германия. Трябва да имаме предвид последиците от дълговатата  криза, обхванала САЩ и Европа, задържането на поръчките в Италия, както и ситуацията в Гърция.

Има ли затворени предприятия заради кризата? Посочете някои от тях.       

До този момент, главно поради кризата, преустановиха дейността си около 10% от машиностроителните фирми. Това са предимно малки и средни предприятия, но има и големи. Данните са на базата на експертна оценка от преустановилите дейността си фирми, членове на браншовата камара. Нейни членове са около 270 предприятия от всички подсектори на машиностроенето, които произвеждат 65-70% от машиностроителната продукция на страната.    

Сред закритите компании са „Изгрев”АД, Оряхово за крепежни изделия, „Ин-комс ЕМ”АД, Благоевград за металообработване, „Хермес комерсиал” ООД за дървообработващи машини, „Топметал” ООД, Силистра за дървообработващи машини, „Монтел” АД, „Кремиковци”.  От много известната някога фирма „Интрансмаш” АД, София е запазена все още само регистрацията на фирмата. Спря работа и „Унитех” АД, Троян за металорежещи машини и др.

Ще посоча и наистина големи в миналото фирми, които даваха облика на водещи подсектори на машиностроенето, като „ЗММ”АД, София, която вече я няма. Спря производството и „Машстрой” АД, Троян, неизвестна е в момента съдбата на най-голямата леярска фирма „Чугунолеене” АД, Ихтиман.         

А кои фирми оцеляха и се справят добре в днешната обстановка?

Трудно е да се прави такава градация. Няма и да е коректно, тъй като ръководствата на заводите в преобладаващата си част полагат неимоверни усилия да запазят и фирмите, и персонала.

Голяма част от възникналите проблеми по време на кризата, която, както посочих, беше привнесена отвън, са извън реалните възможности на мениджърите на много фирми. Как да изнасят навън продукция, като традиционните им клиенти не правят поръчки или поръчват три пъти по-малко, намаляват им цените, а ако се появи нов клиент, той предлага още по-ниски цени?

И какво може да се направи от ръководствата на фирмите, работещи за вътрешния пазар, когато няма търсене или инвестиции и ако нещо са произвели и са го доставили, то не им се плаща? Обстановката за редица производители продължава да е сложна и сега.

Разбира се, че някои дружества могат да бъдат откроени заради постигнатите резултати. До момента през последните години добре се развиват „ЗММ”АД, Сливен, „Цератицит България”АД, Габрово, „М+С Хидравлик”, „Капрони”- Казанлък, „ХЕС”-Ямбол и др.

Преди няколко дни  в разговор с директора на „Металагро” АД - Добрич научих, че фирмата има достатъчно поръчки и в нея сега работят 183 души, при положение, че в края на миналата година бе спряла да работи.

Оживление, макар и не такова, каквото е желанието на ръководствата, има в дейността на пловдивските каростроителни предприятия „Балканкар - Рекорд” АД и „Димекс Лифт” АД.

Много силно в момента се развива „Мадара” АД, Шумен, която е кооперирана с руския автомобилен завод КАМАЗ. В тази връзка българският производител е най-големият доставчик на компанията за товарни автомобили в страни извън Русия и това е от голямо значение за състоянието на машиностроителния ни завод.

Без изключение можем два обобщим, че добрите постижения в тези компании се дължат и на дейността на техните мениджъри.

Можете ли да посочите пример за предприятие, което е успяло да въведе нови технологии през последната година-две?

Ясно е на всички, че през последните 2-3 години инвестициите в сектора са крайно недостатъчни.

Въпреки проблемите и опитите за оцеляване ръководствата на редица предприятия работят по значими проекти, които се финансират по схемата за технологична модернизация на оперативна програма „Конкурентоспособност”. Сред тези предпирятия са „М+С Хидравлик”АД, Казанлък и „Оптикс”АД, Панагюрище. Има дружества, които изпълняват проекти за по няколко милиона лева и кандидатстват в момента с нови.

Радвам се да съобщя, че през септември при последното класиране по схемата за технологична модернизация на малки и средни предприятия към оперативната програма 11 машиностроителни фирми, членове на браншовата камара, спечелиха проекти. Други три предприятия са сред резервите – „Подемкран” АД, Габрово, „Гарант” АД, Бяла Слатина и „Накмаш” ООД, Ботевград.

Внасят се предложения за финансирането на проекти в областта на иновациите, като например „Капрони ”АД, Казанлък и „Вапцаров”АД, Плевен.

С други думи, фирмите работят, за да привлекат средства за инвестиции.

Чуждите вложения обаче са малко, като изключвам изграждащият се завод за автомобили край Ловеч, в който до 2-3 години ще бъдат разкрити 1400 работни места.

Колко са заетите в момента във вашия сектор?

От 143 хил. души заети в машиностроенето като цяло през 2008 г. броят им намаля до 110 хил. души. В отделни фирми съкращения има и в момента, а някъде назначават нови хора.

Внедряването на нова съвременна техника като правило води до по-висока производителност. А с увеличаването на производството нараства и броят на заетите. Например „Радомир Метали” АД не внедряват  в момента нова техника и технологии, но преди седмица получиха значима поръчка от САЩ и започнаха да назначават заварчици, леяри, чистачи на отливки. Друг е въпросът, че точно такива работници се намират трудно.

Да се надяваме, че броят на заетите в сектора ще нараства, но е  нереалистично да мислим, че през тази или следващата година ще достигнем нивата от 2008 г.

Каква е прогнозата ви за развитието на машиностроенето през 2012 г.?

Нека да оставим този въпрос за началото на 2012 г. Ако дълговата криза в САЩ и в страните от ЕС се задълбочи, анализаторите предричат отново рецесия. Но това е песимистичната прогноза. Да се надяваме, че търсенето на българска машиностроителна продукция на международния пазар, а защо не и в България, ще расте и следващата година ще бъде значително по-добра от настоящата.

В парламентарната екокомисия взехте отношение към очакваните промени в Закона за управление на отпадъците. Преди всичко становището ви бе свързано с леярните, без да сте против приемането на закона въобще.

Нашата позиция е принципна и мога да кажа отговорна. Не считам, че другите асоциации са против закона въобще. Имат позиция и я отстояват. Въпросите, които отстояват, засягат фирмите, търгуващи със скрап.

В браншовата камара такива фирми не членуват – членуват производствени предприятия, които купуват скрап, за да произвеждат отливки. Техните основни проблеми са други и ние ги обсъждаме. Иначе всички участващи в обсъжданията сме единодушни, че сивата икономика при събирането и изкупуването на скрап е висока, че има кражби и други проблеми, които трябва да се решават.

Сивата икономика при изкупуването на скрап води до сива икономика и при някои от по-малките леярни и това се потвърди от проучванията в тази област, извършени в рамките на проект на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Не считам, че точно сега е моментът да се задълбочаваме по въпроса за кражбите. Коя част от населението е най-ангажирана с тях, кой се облагодетелства в крайна сметка от това? Този дебат трябва да се състои в периода между първото и второто четене на проекта за Закон за управление на отпадъците.