Н. Зеленогорски: Ще предложим създаването на агенция за изоставащите региони

Какво е вашето лично мнение – тъй като ЗУТ е променян много пъти, какъв смятате, че е по-добрият вариант: законът да се пренапише, като се раздели, или да се подготви изцяло ново законодателство, каквато идея имаше – за Строителен кодекс?

Аз в битието си на кмет многократно съм споделял, че ЗУТ е твърде тежък. Когато говорим за един инвестиционен проект обаче, има задължителни технологични етапи, без които не може да се мине. При всички случаи опростяването на законодателството – не само на ЗУТ, а и на другите закони, свързани с инвестиционния процес, включително и Законът за обществените поръчки, е от важно значение, защото затъваме в процедури, казуси… Ще кажа нещо по друга тема, но това е факт, който подкрепя моята идея. Темата с КТБ, с промените в Закона за банковата несъстоятелност. Оказа се, че законът е непрецизен, че държавата не може да си свърши работата, за да възстанови максимално ресурса, който е използвала, за да се поемат ангажиментите към кредиторите на банката.

Аз лично съм малко скептичен относно идеята да се раздели законът на три, но твърдо искам да бъде опростен. Струва ми се, че това може да бъде направено.

Понеже споменахте Закона за обществените поръчки, докъде стигна работата по него? В един момент се очакваше, че предложенията ще са готови за обществено обсъждане до края на март, сега се очакват към средата на годината…

Ние не работим по този закон, проект на Министерския съвет още не е внесен. Направили сме своите предложения до колегите от комисиите, които работят по него. В разговорите ми с вицепремиера Томислав Дончев и други колеги от Министерския съвет достигнахме до същото – и Законът за обществените поръчки е доста тежък, труден за осъществяване на процедури и затова трябва да бъде сериозно опростен.

Имаше и дискусия за написването на Жилищен кодекс и за актуализация на жилищната стратегия, която се водеше от предишното правителство. Какво е свършено в тази посока и какво планирате да предприемете?

Единственото, което сме направили до момента, е да се запознаем с идеите. Нямаме значителен напредък. Очевидно е обаче, че това също е проблем, който предстои да се реши.

На какъв етап е дискусията за децентрализацията на общините?

Преди два месеца имахме голяма среща на комисията, парламентарното ръководство, Националното сдружения на общините в България, кметове. Бих казал, че с формирането на това мнозинство и с работата на настоящото правителство се рестартира процесът по децентрализацията, след като при миналото мнозинство беше стопиран. Един от зам.-министрите в регионалното министерство е бивш кмет – Иван Аспарухов. Това е човек, който доста добре познава материята и с наши общи решителни усилия този процес е рестартиран.

Функционират няколко формата, които работят активно в тази област, но още не можем да постигнем съгласие с финансовото министерство и комисията по бюджет и финанси на Народното събрание. Реална децентрализация на функции и отговорности без финансова децентрализация на общините не може да се случи. Обсъждаха се няколко идеи, сред които и част от данъка върху доходите на физическите лица да остава директно в общините. Това е идея, която аз лично споделям, но на този етап е трудно осъществимо. Така или иначе, върви дискусия, има редица предложения и силно се надявам да намерят място в следващия държавен бюджет. Едно от тях е поне част от преизпълнението на плана за приходите от данъци върху доходите на физическите лица да остава директно в общините.

Има различни модели, но ми се струва, че българското общество още не е готово да пристъпи към това, а това е европейският модел. Европа е Европа на регионите и общините, а не Европа на държавите. Когато има силни общини и региони, тогава имаш и силна държава. Съвсем далечна е идеята за въвеждането на второ ниво на местно самоуправление – с директен избор на областен управител и областен съвет. За това има нужда и от промяна в Конституцията. Аз подкрепям подобна идея, но на този етап и тя е трудно осъществима.