Рецептата за работеща здравна система - промяна на финансовия модел

- Доколко аудиторията възприема тези класации като меродавни и гледа ли се на тях с високо доверие в световен мащаб?

А. М. В развитите страни доверието към подобни ранкинги е изключително високо. Там участниците са убедени, че това, което намират в публичното пространство, е максимално обективно.

С. Д. Начинът, по който подходихме, когато стартирахме този проект, е гаранция, че може да се има голямо доверие на класацията на ББА и Investor Media Group. Защото проектът се извършва от независима агенция, която изготви методологията и събра персоналните данни. Обективните данни са такива, каквито са, но механизмът, по който е изготвена класацията, гарантира, че може да й се има доверие. В допълнение тя е припозната от Българския лекарски съюз и от Министерството на здравеопазването. На практика всички важни компоненти за обективност са налице и времето ще го докаже.

- Съществува ли разделение във възприемането за частни и държавни лечебни заведения?

А. М. В обществото този въпрос не стои. Хората избират относително еднакво и държавни, и частни болници, защото добри специалисти има и на двете места. И според необходимостите хората решават при кой специалист да отидат за помощ без значение в каква болница работи той. В никакъв случай изкуственото разделение между държавна и частна собственост при болниците не влияе определящо върху избора на пациента.

- Каква е оценката ви за здравната система в България като цяло и за болничната помощ в частност - какви са основните предизвикателства?

А. М. Развитието на здравеопазването в България е факт. Колкото и да се оплакваме от здравната си система, тя се развива към добро. Факт е, че средната продължителност на живота у нас се увеличава, много по-малко смъртност има от болести, които отдавна са разпознаваеми и своевременно лечими. В редица специалности болничната помощ се разви много – при сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания например.

Така или иначе конкуренцията между болниците, която се създаде, принуждава решенията на ръководствата на клиниките да са насочени към по-голямо качество на медицинската услуга, по-добри условия за пациентите. Невинаги всички успяват да постигнат тези изисквания, но факт е, че системата се развива.

- Кой е най-големият проблем на здравеопазването в България?

А. М. Най-големият проблем на нашата здравна система е разрушеният солидарен модел на здравното осигуряване поради факта, че само половината от средствата, които се изразходват, са публични през здравното осигуряване Останалата половина всички плащаме под масата, което е неправилно.

Солидарният модел, както е известно, гарантира по-добро покритие на пациентите, които имат нужда от здравеопазване в тежки за тях моменти – тези с тежки заболявания, хронични болести, възрастни хора и т.н. В момента нашето покритие е наполовина от необходимото, тоест ако изразходваме 100 единици от средствата, заделени за здравеопазване, то 48 от тях са осигурени от задължителното здравно осигуряване, останалите 52 единици по данни и на Световната банка, са плащания, които не са включени в публичните средства за здраве. Това е един огромен  проблем за българското здравеопазване, който чака своето решение от години и който тази година получи тласък за решение с предлагания нов здравноосигурителен модел. Всяко забавяне на промяната обаче отлага проблемите за в бъдеще.

- Бихме могли да кажем, че финансовата база на здравеопазването в България в момента не функционира по начин, по който искаме...?

А. М. Харчим публичните средства за здраве, но по един непрозрачен начин – 52% от разходите са „на сиво". Никой не харесва такива плащания и практики, но ние продължаваме да ги поддържаме поради това, че системата не се развива. Ако критикуваме здравната система, то това е въпрос, който не търпи никакво отлагане. Без да влезе застраховането в българската здравна система в най-скоро време, не би могло да има решение на големите проблеми с недофинансирането на системата. А тя е недофинансирана заради ограничения обем на публичните средства в момента. Няма клинична пътека, която да е финансирана достатъчно добре и затова се налага пациентите да доплащат, когато влизат в лечебни заведения.

- Настоящият екип на Министерството на здравеопазването предложи два варианта за нов здравноосигурителен модел. Кой е най-подходящият модел според вас, откъде трябва да тръгне промяната?

А. М. Тристълбовият модел на пенсионното осигуряване е факт и в момента работи в България. Няма причина да не използваме подобен модел и при здравното осигуряване.