Рецептата за работеща здравна система - промяна на финансовия модел

- Как ще отговорите на критиките, че така би се повишила здравноосигурителната тежест?

А. М. Погрешно е да се смята, че гражданите ще бъдат натоварени с втора здравна вноска, защото те в момента са обременени с плащането на повече пари за здраве. При това са натоварени точно тези, които най-малко имат възможност да плащат за здраве – нетрудоспособните, възрастните, хората с хронични и тежки заболявания. Така че не говорим за увеличаване на финансовата тежест, а за легализиране на средствата, които се ползват в системата. Да не забравяме, че когато се осигуряваме за здраве, даваме сега, но потребяваме после, когато имаме нужда. А няма начин да се избегне този процес. Ако някой си мисли, че ще избяга от ползването на болнична помощ във времето, жестоко се лъже, няма такъв човек в днешно време. Никой не е застрахован от заболявания или инциденти дори във възраст, в която не се очаква боледуване. Все повече и в млада възраст се потребява здравната система, а тя от своя страна трябва да се потребява още повече за профилактика. Без здравно застраховане в България, няма как да има профилактика. Проблемът е, че в момента националната здравна система акцентира формално на профилактиката, но на практика действия не се случват. Никой не провежда профилактични прегледи, ако няма модел, който да задължава да ги провежда. А застрахователите го правят задължително, защото една застраховка пада в първия момент, в който някой не изпълни профилактичен преглед. Здравното застраховане е и един от начините да се развива здравната култура у нас.

С. Д. Надяваме се, когато се стигне до промяна на здравния модел в България, да има яснота по всички въпроси, свързани с финанасирането на тази система, защото оставяйки неизвестни, реформата ще бъде обречена на провал. Важното е проблемът с недофинансирането на клиничните пътеки да бъде решен веднъж завинаги и да е ясно както каква е действителната стойност на медицинските услуги, така и кой плаща за тях и по каква схема.

А. М. Най-големият проблем в здравната ни система е желанието на администраторите в държавните структури да управляват средствата. Много е лесно някой да иска да управлява нашите средства, защото идеята е да се насочва там, където биха ползвали резултати за лично облагодетелстване. А нормалният път за осигуровки за здраве е самите осигуряващи се да управляват тези средства и не някой да им казва къде да ходят да се лекуват, а те да решават къде и как да се лекуват. И където отиват пациентите, там трябва да отиват средствата, а не някой да ги разпределя по административен ред. Това е големият проблем днес на системата. Защото администрирането на средствата за здраве нанася само вреди. Администрирането на различни организации и структури, на една единствена монополна организация води до грешни решения. По сегашния начин системата не може да работи добре. Тя се развива, но в същото време има изключително тежки дефицити, за които идеите на ББА могат да помогнат.

- Много се коментира проблемът с липсата на достатъчно контрол в системата на здравеопазването...?

А. М. Няма по-добър контрол на публичните средства от контрола на застрахователите, защото контролът на държавните структури никога не е достатъчно добър. По цял свят държавната администрация винаги е по-слаба от управлението на средствата от частните структури. Много по-малко средства се ползват, когато се управляват парите като частни и то с по-голяма полза за обществото.

- Какви други мерки биха довели до подобряване на качеството на медицинската помощ и на достъпа до такава?

А. М. Друга мярка е без съмнение истинската акредитация на лечебните заведения, тоест оценката от независими комисии, които извършват одит на медицинските дейности. Наред с това е и оценката на пациентите. Това са някои от основните лостове и ако успеем да ги приложим, могат да доведат до бърза и чувствителна промяна на системата.

- Каква е ролята на електронното здравеопазване?

А. М. Без електронно здравеопазване рационализация на системата и на управлението на разходите не е възможно. Това е съществен компонент към подобряване на качеството на медицинската помощ.

Ситуацията в българското здравеопазване е такава, защото парите за здраве се броени. Имаме пет лева за здравеопазване и с тях трябва да се покрият всички клинични пътеки. Няма шанс всички да бъдат финансирани според желанията, защото трябва да влезем в петте лева. Заложили сме си капан и не можем да избягаме от него. Единственото решение на проблема е смяна на модела на финансиране на системата.

- А що се отнася до лимитирането на дейността на болниците административно...?

А. М. Тук проблемът е същият. Лимитът е форма на представяне на общия обем на средства, които трябва да се изразходят. Но формирането на лимитите става по един дълбоко корумпиран и непрозрачен начин. Защото се стига до това кой ще успее пръв да си уреди въпроса. Публична тайна е, че в България отделни структури имат неограничен лимит и никога нямат проблем. Непрозрачният и корумпиран метод за определянето на лимити е този, от който обществото няма нужда. Затова рецептата е промяна на финансовия модел. В момента моделът е погрешен, вреден и не отразява правилно процесите в системата.

Но в момента сме в омагьосан кръг. В сегашната ситуация без лимити няма как да се регулират средствата. Без промяна няма как да се измъкнем от омагьосания кръг. Промяната на здравния модел е необходима сега.