А. Бадулеску: Българските емигранти са резистентни към икономически промени

По данни на Световната банка през 2009 г. глобално емигрантите надхвърлят 200 млн. души, а сумата, която те са изпратили към родните си страни, възлиза на 400 млрд. долара. Това каза пред журналисти Александру Бадулеску, изпълнителен директор на Western Union за Румъния и България. 

Именно сред емигрантските общности по света са основните клиенти на компанията за парични преводи, която у нас присъства от 1994 г. и разполага с 1200 представителства в цялата страна. Основните й партньори са Обединена българска банка, Централна кооперативна банка, Société Générale Express, Cash Express, D Commerce Bank и Пощенска банка.

Александру Бадулеску, който работи за Western Union от 1999 г. и има MBA от London Business School, отговори на няколко въпроса на Investor.bg, свързани с бизнеса с парични преводи и поведението на потребителите в условията на криза.

- До каква степен финансовата криза оказа влияние върху операциите на Western Union в България? Има ли промяна в броя на паричните преводи и сумите, които се изпращат за страната от чужбина?

Това е важна тема - какво точно се случи по време на рецесията. Първо ще кажа как стоят нещата глобално и след това ще се спрем конкретно на ефекта на кризата в България. Когато финансовата криза започна в края на 2008, непосредственият ефект, който наблюдавахме, беше, че хората започнаха да изпращат малко по-малко пари за транзакция.

През 2009 много от големите икономики намалиха оборотите си, така че безработицата се увеличи, както в частния, така и в публичния сектор. Ако ми бяхте задали същия въпрос в началото на 2009, щях да ви отговоря, че нашите очаквания са доста консервативни. Предполагахме, че кризата ще има значителен ефект върху емигрантите, но това, което научихме през 2009, беше, че емигрантите са доста по-приспособими и резистентни към икономически промени.

Аз съм в тази индустрия от десет години и бях наистина изненадан. Да вземем например българин, който работи като строител в Испания. Той губи работата си, защото строителният сектор в Испания се срина. Това, което прогнозирахме в началото на 2009 г., бе, че този човек ще се върне в България. Това обаче не се случи, защото нашият емигрант се е оказал по-гъвкав в решението си да приеме друга работа. Може би сега той е таксиджия или работи в ресторант, нещо съвсем различно, дори то да не отговаря на неговата квалификация. Въпреки че вероятно има по-добра квалификация, той е съгласен да приеме работа, с която испанците не са готови да се захванат.

Това се случи в емигрантските общности почти навсякъде по света. С румънците, индийците, пакистанците, китайците, поляците, литовците... Те успяха да си намерят друга работа, може би малко по-зле платена, но все пак успяват да печелят и да изпращат пари у дома. Парите за транзакция също са малко по-малко и тази сума зависи от страната, от която се изпращат. Сумите са приблизително 8% до 10% по-малки от преди. Така че ако преди са изпращали 250 евро в къщи, сега изпращат 230 евро. Това е само пример. Хората продължиха да пращат пари, просто малко по-малки суми, това е първото нещо, което се случи.

Второто нещо, което прави впечатление, е, че поради рисковата среда и проблемите в икономиката, както и заради това, че хората нямаха сигурност за работните си места, те станаха по-селективни по отношение на това на кого се доверяват при изпращането на своите пари. Много клиенти спряха да използват неформалния пазар - където хората например дават пари на ръка на шофьор на автобус или туристическа агенция, и се ориентираха към компании, на които имат доверие.

Въпреки че през последното тримесечие на 2009 в световен мащаб Western Union отбеляза растеж от 5% на броя на извършените транзакции (ръст на транзакциите се наблюдаваше през цялата 2009 г.), което означава, че повече хора се обърнаха към Western Union, приходите за 2009 бяха с 3% по-ниски от предишната година, защото хората изпращаха по-малко пари за транзакция.

През първото тримесечие на 2010 глобално имаме 8% ръст на броя на транзакциите, а растежът на приходите е 3%. Нещата вървят добре за Western Union, дори ако рецесията не е напълно отшумяла и нормалният растеж на икономиката не се е възстановил толкова бързо, колкото ни се иска.

Ако ме питате какво се случи в България, въпреки че не мога да споделя точните цифри, мога да ви кажа, че тенденциите са сходни.

- Доколко банковите трансфери са конкурент, който намалява пазара ви?

Мисля, че банковите преводи не са конкурент за нас и те до голяма степен допълват услугите, които предлага Western Union. Чрез банките обикновено се изпращат по-големи суми – хиляди евро, а през Western Union хората обикновено изпращат между 300 и 500 евро. Така че нуждите са различни, банковият превод обикновено отнема дни, докато през Western Union това отнема минути.

Ако изпратите малка сума пари през банката, това в общия случай ще се окаже по-скъпо отколкото през Western Union. Разбира се, това не е универсално правило и зависи от различните банки и съответните страни. През Western Union не може да изпратите повече от 7 500 долара без да получите специално разрешително, поради мерки за борба с прането на пари.

- Какви са разликите между бизнеса на Western Union в България и Румъния? От кои държави най-често се изпращат пари към България и Румъния?

Съществуват някои прилики и някои разлики. Ако погледнем кои са общите страни, от които българите и румънците изпращат пари, това са главно Испания, Италия и Гърция, но като брой на хора, които са емигрирали там, Гърция е по-важна за България, а Италия - за Румъния. Страна, от която се изпращат много преводи за България, е Турция. Много българи са в Турция и може би това е свързано с културните връзки между двете държави, с географската близост. Ако погледнете някои от официалните статистики, ще видите, че в Турция има повече от 400 000 българи. Не всички от тях разбира се са емигранти, много от тях са турски граждани с корени от България.

Общи за Румъния и България са страни като Германия, Франция, Белгия и Великобритания. България и Румъния бяха приети в ЕС заедно, така че общите тенденции са нормални. Ще ви кажа интересен факт. През последната година румънци и българи са получили пари от повече от 170 страни. Така че ние сме навсякъде.

- Колко е средният паричен превод за България и Румъния?

Той е между 300 и 500 долара, в зависимост от коя страна се изпращат парите. За да ви дам пример, от Великобритания хората изпращат малко по-високи суми, защото британският паунд просто е по-скъп и техните заплати са по-високи. Ако погледнете Гърция или Турция, сумите от там са малко по-ниски, но няма съществена разлика, така че средната стойност е между 300 и 500 долара.

- Какъв е пазарният ви дял в България?

Това е една от тези цифри, които за съжаление не мога да ви разкрия, но мога да ви кажа глобалния пазарен дял на Western Union. За 2009 г. той е около 18%.

- А какъв е броят на транзакциите от и за България за 2009?

Отново не мога да ви кажа точната цифра. Компанията се търгува на Нюйоркската фондова борса и имаме ограничения за това, което може да разкрием, но мога да ви кажа, че тенденциите са сходни както на глобалния пазар. През миналата година в Western Union имахме повече клиенти и тенденцията продължава и през тази година. Ето защо имаме нужда от разширяване на дистрибуторската си мрежа в България. За момента имаме 1 200 локации.