Какво доведе Стоктън до фалит?

Корените на фалита на американския град Стоктън, Калифорния, са далечни – от 1996 г., когато на пожарникарите е предоставено пълно здравно осигуряване след пенсиониране, пише Ройтерс.

Тогава пълните осигуровки са се стрували на местните власти по-евтин вариант, отколкото повишенията на заплатите, за които настоявали синдикатите. Когато и други служители в града обаче поискали същите условия, управата без много да му мисли се съгласила.

Кметът на града Боб Дайс, който подписа заявлението за фалит на Стоктън миналата седмица, твърди, че именно тази схема е довела до натрупването на дългове от 417 млн. долара.

Преди началото на хилядолетието нещата в Калифорния бяха доста различни. Пазарът на акции в САЩ процъфтяваше, което работеше в полза на пенсионните фондове на Стоктън. Цените на недвижимите имоти също вървяха нагоре, което носеше приток на нови данъчни приходи в града с население около 300 хил. души.

Подобна история на възход и падение имат и други градове в САЩ. Според анализатори и инвеститори обаче случаят със Стоктън е екстремен пример за неправилно финансово управление през последните две десетилетия.

С напредването на първото десетилетие от новото хилядолетие Стоктън продължава да харчи свободно. В началото на века властите предлагат и щедри пенсионни сделки. В опит да осъвременят центъра на града, те харчат за големи проекти. Жилищното строителство също се развива главоломно. Цените на жилищата скачат до близо 400 хил. долара през 2006 г. от средно 110 хил. долара през 2000 г.

Скачат и приходите на града. Щедрият му фонд, от който се плащат оперативните разходи, нараства до 186,4 млн. долара през 2007 г. от 139,1 млн. долара за финансовата 2001 г.

Също като други градове в Калифорния, Стоктън решава да предложи на много държавни служители по сигурността същите надбавки и облаги като на полицаите, патрулиращи по магистралите. Промяната позволява на полицаите да се пенсионират на 50 години. Служителите в общината и синдикалните членове също получават по-щедри пенсии и възможност да се пенсионират на 55 г., за разлика от повечето заети в частния сектор, където пенсионирането е най-рано на 62 г.

На фона на процъфтяващите фондови пазари през 90-те години местните власти са уверени, че могат да покрият пенсионните разходи. Въпреки това има предупредителни сигнали, че здравните разходи за пенсионерите нарастват твърде бързо.

Това не пречи на местните управници да харчат с размах резервите и да планират нови строителни проекти, целящи да направят града по-привлекателен за нови жители.

В момента обаче изглежда малко вероятно Стоктън да успее да продаде всички построени имоти на печалба.

Всъщност най-големият удар върху финансите на града е причинен от жилищния срив, който го превърна в една от столиците на възбраните в САЩ.