Дългът на китайските строителни компании надвишава японския БВП за 2020 г.

През следващите години тези строители изграждат милиони нови, модерни жилища. През 2019 г. новите жилища представляват повече от три четвърти от продажбите на китайския жилищен пазар спрямо по-малко от 12% в САЩ, изчислява KE Holdings Inc.

В този процес строителите стават значително по-големи от която и да било компания от сектора в САЩ. Най-голямото американско строително дружество по приходи, D.R. Horton Inc., разполага с активи на стойност 21,8 млрд. долара към края на юни. За сравнение, в същото време Evergrande отчита активи на стойност около 369 млрд. долара.

През по-голяма част от бума на китайския жилищен пазар местните строители запълваха разликата между търсенето и предлагането. През последните години политиците и икономистите започнаха да се тревожат, че голяма част от пазара се движи от спекулации. 

Китайските домакинства не могат да инвестират отвъд граница, а местните банкови депозити предлагат ниска възвръщаемост. Много хора действат предпазливо по отношение на капиталовите пазари. Поради тази причина голям процент от тях влагат парите си в жилища, като много често се стига до покупката на три или четири имота без намерение да живеят в тях или да ги отдават под наем.

Тъй като строителите продължават да купуват площи за строителна дейност, продажбите на земя „надува“ националните статистически данни. Десетки предприемачи, основали строителни компании, вече се появяват в списъците с милиардери. Десет от 16-те футболни клуба от китайската Суперлига са изцяло или частично собственост на строителни предприемачи.

Гигантите в областта на недвижимите имоти са взели заеми не само от банките, но и от банките в сянка, известни като доверителни компании, както и от физически лица, които влагат спестяванията си в подобни инвестиции. Отвъд граница те се превръщат в опора на международните пазари на джънк облигации, предлагайки голяма доходност.

През 2015 г. строителната компания Kaisa Group Holdings Ltd. не успява да изпълни задълженията си по своя дълг, но въпреки това продължава да взима заеми и да се разширява. Две години по-късно, през 2017 г., тя влага еквивалента на 2,1 млрд. долара в покупката на земя, а през 2020 г. харчи още 7,3 млрд. долара за нови площи. Това лято компанията продаде краткосрочни облигации с доходност от 8,65% за 200 млн. долара.

Nomura изчислява, че към юни китайските строители са натрупали дългове в размер на 5,2 трилиона долара. Според компанията че най-големият дял, 46%, представлява банкови заеми. Пазарите на облигации представляват около 10%, включително облигации за 217 млрд. долара, много от които са с рейтинг под инвестиционния клас.

През август 2020 г. китайските политици въведоха правилата, ограничаващи размера на заемите за строителите. Някои компании с краткосрочни задължения, които не биха могли да платят дължимото без ново финансиране, трябваше да започнат да понижават цените на жилищата, за да събират пари.

Властите се опитаха да ограничат търсенето на някои места, като забавят ипотечното кредитиране. Според публикации на държавните медии те са ограничили цените на съществуващите жилища в около дузина градове, за да укротят спекулациите.

Когато достъпът до старомодните източници на финансиране, като банковите кредити, станаха по-недостъпни, строителните компании увеличиха зависимостта си от опцията за предварителна продажба на недовършени жилища. Този дял представлява 26% от дълга на сектора, според Nomura.

Населението на Китай застарява. Работната сила на страната се свива от 2012 г., а официалните прогнози от миналата година предвиждат размера на населението да достигне своя пик през 2027 г.

Над 90% от домакинствата в градовете вече притежават жилища, като това е един от най-високите дялове в света, според анализ. Към края на 2018 г. 87% от покупките на жилища са направени от купувачи, които вече разполагат поне с един имот.

Джулиан Еванс-Причард, икономист в Capital Economics, споделя, че неговата фирма е проучила способността на строителите да изпълнят задълженията си по кредитите и не смята, че повечето са „на ръба на неизпълнението“. Позовавайки се на променящите се демографски характеристики и намалената вътрешна миграция, той посочва: „Сега сме в повратна точка, при която действителното търсене на нови градски жилища ще намалее през следващото десетилетие. Така че те ще се бият за намаляващия пай".