Пеша или с колело от центъра на София до Витоша - скоро може да е възможно

Работи се активно по приоритетен маршрут за пешеходен и велосипеден достъп от София до Витоша, който най-лесно би могъл да се обособи, така че хората да могат безконфликтно и безопасно да отидат пеша от центъра на столицата до Витоша. Това съобщи арх. Жоржета Рафаилова, директор на ОП „Софияплан“, в рамките на дискусия по време на форума Real Estate Business Forum, организиран от имотния портал Imoti.net, част от Investor Media Group.

Маршрутът, който се очаква в най-скоро време да бъде реализиран, започва от НДК, преминава през Южния парк, "Манастирски ливади – Изток" и оттам прави връзка с велоалеята, създадена преди години по инициатива на Зелена София – тя минава от източната страна на резиденция Бояна, свързва се с маршрута към Боянската църква и продължава нагоре към Боянския водопад.

Има и други маршрути, по които се работи, но все още има пречки пред реализирането им. Те минават основно по поречията на реките, които текат от Витоша, пресичат София и се вливат в Искър, каза арх. Рафаилова.

Арх. Жоржета Рафаилова. Снимка: Investor Media Group

Столична община работи активно и по инвестиционен проект за създаване на линеен парк в „Манастирски ливади – Изток“ в рамките на по-широките усилия в подкрепа на зелените площи в града. „Работим по дефинирането в правната рамка на понятието зелена инфраструктура, тъй като тя се изгражда в градовете също толкова подчинено на правила, колкото сградите и строежите. Оттам следва и необходимостта контролът по нейното изграждане да е точно толкова строг, колкото контрола върху строителството“, каза директорът на "Софияплан".

Тя посочи, че ако София иска да постигне гъвкава устойчивост, за която се борят всички градове, трябва да разполага с достатъчно зеленина и незапечатани пространства в града. "Предвид затоплянето на климата това е необходимо за самото ни оцеляване", изтъкна арх. Рафаилова.

Възможна ли е концепцията за 15-минутен град в София?

София може да реализира концепцията на Ян Геел за 15-минутен град, която дава на хората възможност за достъп до всичко необходимо на разстояние до 15 минути пеша. Но вече 35 години пешеходците или велосипедистите не са поставени като приоритет в развитието на столицата, каза арх. Христо Станкушев, съосновател на „Екипът на София“.

„Обикновено градът се развива през подобряване на транспортната инфраструктура, основно за личните автомобили и в последните години наваксващо за градския транспорт. Но това не кореспондира с идеята за 15-минутен град“, отбеляза коментира той.

Арх. Христо Станкушев. Снимка: Investor Media Group

Според него приватизирането на публичната инфраструктура води до две противоположни тенденции, които в някакъв момент ще се сблъскат – желанието на частния интерес да е независим и да се реализира в пълен вид в параметрите на ОУП за застрояване с изграждането на частни детски градиин, частни болници. От друга страна, обаче градът не може да бъде частен, изтъкна той.

„Със забогатяването си хората от средната класа имат все повече изисквания и желания към града – към въздуха, който дишат, към достъпа до парк, искат  пешеходен достъп до детска градина и училище. Концепцията за 15-минутния град е малка част от нещата, които могат да ни доведат до положение, при което градът да е по-достъпен за хората“, отбеляза арх. Станкушев.

Той смята, че промяната може да дойде чрез добри примери като този с Капана в Пловдив, който през 2014 г. е бил публичен паркинг, със задръстени улици, затворени от автомобили, и над сто търговски обекта, които не са могли да намерят наематели. „Човек можеше да си купи триетажна къща в Капана за 15 хил. лв.“, изтъкна съоснователят на "Екипът на София".

След това обаче там са организирани редица събития като Седмица на архитектурата, няколко фестивала, а общината е започнала да полага усилия за създаване на пешеходни пространства. „Така Капана се превърна в пример за всички градове в България, които искат такива пространства. Когато видят, че тези проекти работят и носят реални ползи на гражданите, а също и пиар ползи за управленците, градовете започват да ги прилагат. Най-вероятно така ще стане и с 15-минутния град, но е нужен първи добър пример“, смята арх. Станкушев.

Актуализация на ОУП

Стратегическият документ „Визия за София“ е в основата на бъдещата актуалзация на Общия устройствен план (ОУП) на Столична община, по която се работи, съобщи арх. Рафаилова.

Тя отбеляза, че най-голямото предизвикателство относно ОУП е приложеността на предвидените елементи на публичната инфраструктура. „Свидетели сме колко бързо частният сектор реализира своя дял от предвижданията на ОУП, даже преизпълнява очакванията ни с много високи сгради, с висока интензивност на строителството. Но техническата, социалната и зелената инфраструктура на града, които трябва да се реализират основно с публични средства от непрекъснато намаляващите публични бюджети, изостават“, каза арх. Рафаилова.

Това според нея е големият проблем при строителството и за потребителите, който води до замърсени реки и въздух, недостатъчно зеленина и публични пространства. Според нея проблемите се дължат на остарели правила за планиране, които не са преодолени. „Една от основните насоки в работата на "Софияплан" през последните няколко години е търсенето на алтернативи, пазарни инструменти, нови начини за включване на обществеността и инвеститорите в ново строителство за изграждане на елементите на средата, които са основна предпоставка градът да бъде привлекателен и да задържи младите хора“, отбеляза арх. Рафаилова.

Ще бъдат нужни години, докато стигнем до качествено нов ОУП, изтъкна арх. Станкушев и допълни, че в момента той е в етап на подготовка за писане на задание за съставянето му. Затова София е далеч от реална промяна, но в динамиката между граждани и община вече има добри примери за успешни проекти. Такъв е проектът за център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" от 2014 г., иницииран изцяло от независимата сцена.

„Структурирахме процеса, направихме пилотни проекти и финансов модел и в рамките на десет години проектът се превърна в реална сграда. Тя е жива, защото има конкретни ползватели, а не е класически консервативен модел, при който общината решава и често се стига до резултати, които не са съгласувани с гражданите“, изтъкна арх. Станкушев.