Има сигнали за интерес от чужди инвеститори към бизнес имоти у нас след еврото

Има индикативни сигнали, че присъединяването на България към еврозоната събужда интерес сред чуждестранните инвеститори, но времето ще покажи дали той ще се превърне в нови сделки и навлизане на нови инвеститори в страната. Това съобщи Станимира Пашова, изпълнителен директор на консултантската компания Cushman & Wakefied Forton на медийно събитие.

„България не съществуваше на картата на много чуждестранни инвеститори и те сега я откриват“, добави тя. Чуждестранни инвеститори вече навлязоха на жилищния пазар, а част от инвеститорите на пазара на бизнес имоти, които вече са в страната ни, разглеждат възможността за разширяване, което е нова тенденция, отбеляза Пашова. Тя се наблюдава в определени сегменти и няма ясно изразена тенденция към определен град или локация, тъй като зависи от бизнес модела, който може да бъде постигнат.

„България има потенциал за нишови инвестиции и са нужни общи усилия те да бъдат промотирани, за да привлечем чуждестранни инвеститори“, посочи Пашова. Тя отбеляза, че офис пазарът има какво да предложи, тъй като качеството на офис сградите в България е на европейско ниво и отговаря на всички критерии при търсенето - става дума за нови сгради, с отлични технически и физически характеристики, в повечето случаи сертифицирани или с възможност лесно да се сдобият със зелен сертификат. „Обемът на офис сградите вече е достатъчно голям, за да оправдае интереса на чуждестранен инвеститор. Освен това наемателите на тези офис сгради са утвърдени фирми, които повишават стойността на имотите“, коментира Пашова.

Според Анастасия Цолова, мениджър „Капиталови пазари“ в Cushman & Wakefield Forton, колкото по-стабилна и предсказуема е икономическата, политическата и социалната обстановка в България, толкова повече страната ни ще влиза в сметките на големите фондове. „Пазарът ни е малък, но вече имаме печат на сигурност с приемането на еврото. Продуктът, с който разполагаме, е прекрасен. Въпросът е дали след като чуждестранните инвеститори калкулират риска от това, че България е с по-периферно разположение, когато се отнася за индустриалните площи, или по-малък пазар, що се отнася до търговските площи, сметката им ще излезе. Няма фонд, който би отказал добър продукт“, отбеляза тя.

Очакванията обаче са и през тази година българските инвеститори да са основните играчи на пазара на бизнес имоти. Това са основно корпоративни групи, специализирани в имотите, компании, които имат нужда от площите за разширяване на собствената  си дейност или за разширяване на основната си дейност в сегмента на недвижимите имоти, и частни предприемачи.

Според Станимира Пашова доминацията на местните инвеститори на пазара на бизнес имоти не е причина за притеснение, такава е тенденцията и в други страни, включително западноевропейски, в период на продължаваща несигурност, който започна с Covid пандемията, продължи с войната в Украйна, която доведе до дестабилизиране на енергийните цени и неблагоприятно движение на лихвените проценти и се стигна до обща геополитическа несигурност в момента. „Нормално е при толкова външни рискови фактори за пазара да се стигне до преструктуриране. В Западна Европа също се наблюдава изтегляне на чуждестранните инвеститори от съответната страна и затваряне на инвестиционния процес вътре в страната“, коментира Пашова.

В същото време местните играчи познават икономиката, бизнеса и средата и за тях е по-лесно да преодолеят рисковете, които са непознати за външните инвеститори. Техните усилия да ги овладеят са значително по-скъпи и това се превръща във възпиращ фактор, обясни тя. „Добрата новина е, че в България има достатъчно капитал, банките са достатъчно капитализирани, кредитирането, което е неразривна част от инвестиционния пазар, запазва добри темпове и след влизането в еврозоната. Така че няма тревожно събитие на пазара, той следва общата икономическа логика в цяла Европа“, изтъкна Пашова.

7-годишен връх за инвестиционния пазар

Инвестиционният пазар е нараснал с 3,9% през 2025 г. и обемът от сделки е най-високият от 2018 г. насам, сочат данните на Forton. Пазарът расте през последните две години и се стабилизира на определени нива. Най-продаваният актив на пазара са офисните сгради – като чист инвестиционен продукт, който носи доход на инвеститора, и като сгради, които се купуват за собствена бъдеща употреба.

През миналата година са реализирани десет офис сгради, както и по пет търговски сгради и хотели и шест индустриални и логистични обекта. Офис сегментът съставлява 61% от пазара със стойност от 240 млн. евро, следват търговските площи с 20 на сто и индустриалните имоти с 11%.

Пазарът на бизнес имоти в София е нараснал във всички сегменти с изключение на складовете и производствените площи. Наетите офис площи в столицата са се увеличили с 10,5%, площта на новооткритите търговски обекти е с 29 на сто повече, а наетите складови и произвоствени площи са намалели с 18,6%. Пашова обясни това с оскъдното предлагане на такива имоти, за което говори и фактът, че свободните площи са едва 0,7%. „Малкият дял на свободните складови и производствени площи е нездравословен за пазара и е сигнал за инвеститорите и строителите в тези сегменти да обмислят започването на спекулативни проекти“, каза Пашова.

Положителните движения на пазара на бизнес имоти, част от които започнаха още през 2024 г., са довели до покачване на наемните нива, но според Пашова то е здравословно и няма драстични ръстове, които биха означавали дефицит на пазара или свръхтърсене. То е в унисон с нарасналия интерес и специфичните потребности на търсенето, добави тя.