Г. Миланов: Пазарът на фасилити услуги продължава да расте

Има компании, които управляват бизнеси извън България – най-вече в близките ни държави. Има колеги, които искат да отидат и по-далеч – в Близкия Изток. Това е по-скоро въпрос на време, защото българският фасилити мениджмънт бизнес е достатъчно зрял и има готовността да излезе извън България.

Какъв е пътят според Вас да се образоват клиентите на услугата, за което говорехте?

Пътят е тежък и труден. Водещото за момента е цената на услугата и това трябва да се промени. Пътят напред е свързан много повече с промяна на мисленето, което ще доведе до търсене и оценка на качеството. За да се случи тази промяна, ние трябва много активно да започнем да говорим за ползите от професионален фасилити мениджмънт извън нашето професионално общество – трябва да инициираме диалог с инвеститори, собственици и хората, които взимат решенията. Много често организираме събития и конференции, на които присъстват основно фасилити мениджъри, но не и инвеститори, банкери, собственици. Това е не само в България, а е проблем и в Европа.На запад се появява и друга тенденция – търговете за услуги се базират не на подробно описани процеси, а на основната цел на крайния клиент, например – „трябва помещенията да са чисти”.

Ще дам и няколко примера. Колеги от Англия, които са поддържали дълго време офис сгради, започват да поддържат писта за конни състезания. Тяхното разбиране е, че чистотата е основна и изхвърляли кошчетата за боклук по-често. В един момент се оказва обаче, че на тази писта това далеч не е най-важното. Средата е съвсем друга и се търси друго. Друг пример – с адвокатска кантора. Седейки по 10-12 часа в офиса, служителите там пият много кафе. Кафе машината за тях е сборният пункт и очакват точно там да е най-чисто. Говорим за такъв тип услуги, съобразени с крайния клиент. Колеги от Холандия пък разказаха за техен проект – Националната библиотека на страната. Осъществен е голям ремонт на самата библиотека и е решено, че сградата трябва да управлява така, че да бъде пригодна за използване от хората в светлината на социалните промени в обществото – хората се събират много по-често, за да дискутират, а не да четат в библиотеки, затова читалните са превърнати в места за срещи.

Понеже споменахте, че предстоят разговори за управление на държавно имущество, има ли в момента обществени сгради, които да се управляват наистина професионално, а не „на парче“?

Много компании, включително и членки на асоциацията, поддържат обществени сгради. В обществените сгради обаче нещата продължават да се разглеждат „на парче“. Правят се търгове, търси се най-ниска цена, търговете са за базисни услуги. Скоро се сблъсках с един случай – държавно предприятие с клонове в България, от което изискахме договорите за поддръжка на асансьори. Независимо, че това предприятие е собственик, нямаха шаблонен договор. Всеки договор беше на бланката на съответната наета фирма. Някои от договорите бяха подготвени правилно, поне реферираха към правилната нормативна база, но други реферираха към незнайни нормативи, а имаше и договор, който реферираше към нормативна база от 1968 г. С това държавата за пореден път се показва като непрофесионален стопанин на собственото си имущество

Ако имам коментар към държавата обаче, то е не толкова, че е лош стопанин, а че трябва да инициира диалог с професионалните организации, с бизнеса, за да се научи как по-добре да управлява собствеността си. Връщам се пак към Холандия. В последните години местната власт прехвърли голяма част от дейностите на частни компании, защото така предлагани услугите са по-евтини и ефективни. Голяма част от сградите на общините се освободиха и в момента тече дискусия какво да бъде бъдещето на тази сгради, като те се намират в центъра на градовете и повечето са паметници на културата.

Другото нещо, което се опитваме да кажем на собствениците и инвеститорите, е че една фасилити мениджмънт стратегия не може да съществува самостоятелно. Стратегията за управление на сградата трябва да е част от общата корпоративна стратегия на компанията или държавата, министерството, общината. Само тогава можем да имаме качествено управление на сградите. Дори на ниво Европейска комисия това не е толкова застъпено и се връщам на това, което по-рано казах – че си говорим вътре в самия бизнес. От миналата година стартира инициатива, с която се сформира EU FM Coalition, като основната й цел е да започнем диалог с Брюксел за по-доброто разпознаване на фасилити мениджмънта и как ние може да допринесем за постигане на енергийните и устойчиви цели на съюза.

Как смятате, че ще се развива пазарът оттук насетне при условие, че вече навлиза в своята зрялост?

В България, поради доста турбулентните условия, ми е трудно да прогнозирам растежа – дали ще е едноцифрен, или двуцифрен, но растеж ще има. В Европа секторът се развива наистина с устойчиви темпове, това е тенденция от последните години и ще продължи. Компаниите все повече се опитват да се съсредоточават върху техния основен бизнес и все по-често търсят партньори, а не доставчици на услуги, които да могат да поемат всички поддържащи дейности.