Винаги оставяйте вратата отворена

За Американския колеж в София чуваме поне веднъж годишно: покрай новините за матурите и отличното представяне на учениците на колежа, което обикновено ги извежда на първо място в страната. Има обаче и друга статистика, за която се говори по-рядко: между 97% и 99% от завършилите Американския колеж в София продължават обучението си в колежи и университети в чужбина.

В момента зрелостници на колежа се обучават в Станфорд, Йейл, Харвард, Браун, Колумбийския университет, Тъфтс, Кеймбридж, Оксфорд, както и в много други добри университети по света. Процесът по кандидатстване тази година все още не е приключил, а четирима дванайсетокласници вече са приети в Кеймбридж. Повечето възпитаници на Американския колеж в София успешно завършват едни от най-добрите колежи и университети в света благодарение на стипендиите, които самите висши учебни заведения им отпускат. Средният размер стипендия, отпускана на завършилите Американския колеж през 2014 г. е 42 340 долара, а през 2015 г. - 35 482 долара.

Иън Макклинтън и Джейми Пиндур са академичните съветници в Американския колеж в София. Те са хората, ангажирани изцяло с кандидатстването на учениците в чужбина. Помолихме ги да ни разкажат повече за работата си.  

Повечето възпитаници на Американския колеж в София продължават обучението си в чужбина, а Вие сте хората, активно ангажирани с процеса на кандидатстване на учениците. Каква е Вашата роля в този процес?

Иън Макклинтън: Нашата задача като академични съветници в колежа е да насочваме учениците между 9. и 12. клас, както и вече завършилите, в избора им на висши учебни заведения. Помагаме им да разберат какво е нужно за успешното кандидатстване в колежи и университети по цял свят, даваме им информация за външни оценявания, разясняваме им критериите за получаване на българска, американска и IB диплома.

Джейми Пиндур: Мисля, че учениците, които избират да учат в Американския колеж, осъзнават, че това училище би им помогнало да направят стъпка към висше образование в чужбина.

Иън Макклинтън: Обикновено делът на приети в чужбина наши ученици се променя всяка година, но варира между 97% и 99%. Имаме и ученици, които поради различни причини – лични, семейни, финансови, образователни – решават да продължат образованието си в България. Те обаче са много, много малко. И все пак не мисля, че промотираме дадена образователна система, нито пък вярвам, че е необходимо да напуснеш България, за да станеш гражданин на света. Дали ще получиш добро образование зависи единствено от теб самия. Би могъл да продължиш обучението си в български университет и да получиш прекрасно образование; би могъл да отидеш в чужбина и това да се окаже неподходящ избор.

Как информирате учениците и родителите за процеса на кандидатстване?

Иън Макклинтън: Каним всички единадесетокласници на презентации, които проследяват и обясняват целия процес по кандидатстване: различните държави, различните политики, различните очаквания. Когато учениците станат 12. клас, отново се връщаме към същите теми.

Джейми Пиндур: Очертаваме какви конкретни стъпки трябва да предприемат учениците, които искат да кандидатстват в чужбина.

Иън Макклинтън: Освен това през годината ни посещават представители на университети и колежи от цял свят, за да разкажат повече за различните програми. За нас е важно учениците да разберат, че всяка информация е полезна: дори да не се интересуват от дадена страна или даден универистет, фактът, че някой е дошъл да говори пред тях за висше образование, е нещо положително. Да черпиш информация от извора е ценно. Искам възпитаниците ни да се научат да се възползват от възможностите, които им се предоставят.

Джейми Пиндур: Основното ни послание до родителите и учениците е винаги да оставят вратата отворена. Можеш да вземеш финално решение в края на процеса. Преди този момент не е нужно да се отказваш категорично от нищо. Първо проучи, после реши. Не си казвай: „Вече съм решил, затова не ми е нужна информация за други възможности.“

Вие ли се свързвате първи с учениците, или очаквате те да Ви потърсят?

Иън Макклинтън: Офисът ни се намира в учебна сграда, така че учениците минават по коридора, забързани за различни часове, виждат вратата ни отворена и влизат, ако искат да попитат нещо. Част от учениците са проактивни и ни търсят първи. Има и такива, които идват при нас, защото ги е изпратил учител. Други пък се свързват с нас след презентациите, защото имат допълнителни и вече конкретни въпроси.

На какви въпроси отговаряте най-често?

Иън Макклинтън: Някои са технически – как да получат достъп до оценките си, как да се справят по-добре академично, дали колежът е подходящото за тях училище. Задават въпроси като: „Защо съм тук? Какъв е смисълът да остана, ако нямам усещането, че се справям достатъчно добре?” Има и ученици, които искат да кандидатстват за летни програми или да се включат в едногодишни програми за образователен обмен, или пък искат да им помогнем да изберат подходящи свободноизбираеми предмети и клубове по интереси.

Как помагате на онези ученици, които не знаят какво искат да учат, да изберат къде да кандидатстват?

Джейми Пиндур: Нямаме универсален план, всичко е индивидуално. Нашата цел е в непринуден разговор да успеем да отсеем истинските им интереси, като създадем за тях пространство, в което могат спокойно да споделят.

Иън Макклинтън: Мисля, че всеки знае какво иска. Някои си мислят, че не знаят, докато не успеят да формулират ясно желанието си. Започваме с общата картина и задаваме все по-специфични въпроси, докато в един момент ученикът не осъзнае с какво не би искал да се занимава. Това ги насочва към онова, което вероятно биха искали да правят. Постоянно напомняме на учениците, че никой – абсолютно никой – не може да очаква от тях на 18-годишна възраст да решат какво искат да правят цял живот. Светът не е устроен така.

В какво се състои работата Ви с родителите?

Джейми Пиндур: Говорим за тяхната роля като родители в процеса на кандидатстване.  Иън ги запознава с изискванията на всяка страна, ориентира ги какъв тип ученик би се вписал най-добре в дадена среда. Подробно разясняваме и финансовия аспект на кандидатстването.

Иън Макклинтън: Мисля, че учим както родителите, така и учениците, че не бива да преследват място в даден университет само защото е известен. Трябва да добият представа за различния подход към образованието и атмосферата на дадено място. Опитваме се да очертаем различията между страните и между университетите и колежите. Това е много важен фактор, за да могат родителите да преценят какво истински искат.

Колко активни трябва да бъдат родителите в процеса на кандидатстване?

Иън Макклинтън: Няма лесен и бърз отговор на този въпрос – зависи къде кандидатства ученикът. При кандидатстване в колежи и университети в Америка, родителите обикновено са много ангажирани. Ако ученик кандидатства във Великобритания, не е необходимо родителите да участват изобщо – винаги обаче е нужно да подкрепят децата си.

Само родителите на настоящи ученици на Американския колеж в София ли могат да получат съвет от Вас?

Джейми Пиндур: Често ни търсят и родители, чиито деца все още не са кандидатствали в колежа – за да научат повече за нашата роля в живота на учениците.

Иън Макклинтън: Родители на бъдещи, настоящи или завършили ученици – с радост бихме говорили с всички тях! В същото време ние сме доста заети хора и бихме могли да им отделим време само след предварителна уговорка. Готови сме да приемаме родители дори много рано сутрин, в 7 или 7:30, така че да не им се налага да закъсняват за работа. По това време няма ученици и можем да поговорим спокойно. Единственото условие е да се уговорим предварително.

Колко често към Вас се обръщат завършили ученици?

Джейми Пиндур: Случва се всяка година. При нас идват ученици, завършили бакалавърска степен, за да си поговорим за магистърски програми.

Иън Макклинтън: Някои завършили ученици идват при нас и когато кандидатстват за работа. Всъщност има случаи, в които сме били част от развитието на ученици от 8. клас до започването на професионална кариера. Имах ученичка, на която в 8-и клас преподавах английски език. Тя продължи обучението си в „Бокони“, от „Бокони“ отиде в Лондонското училище по икономика и природни науки, като на всеки етап се консултираше с нас.

Няма да се изненадам, ако някой ден съветваме децата ѝ. Всяка година нашите завършили ученици се завръщат – понякога само за да ни видят, а друг път, защото се нуждаят от помощ. Ние винаги сме на тяхно разположение. „Веднъж наш ученик– винаги наш ученик“ – такава е политиката ни в Американския колеж.