Нова ера в хранителния режим на човека

Тъй като цените на пшеницата и соята са се повишили значително през последните години, достигайки своите исторически върхове, цените на произведените фуражи от тях също се увеличават. Това тласка потребителите към по-ефикасни и евтини производства. Тази тенденция означава повече произведена риба и по-малко телешко месо.

По последни данни консумацията на телешко на глава от населението е спаднало с почти 4%, консумацията на риба се е покачила с 2%. Заради здравни, екологични и финансови причини много хора намаляват консумацията на телешко. Прекомерната консумация на червени меса е свързана с повишен риск от сърдечно съдови заболявания и рак на дебелото черво, както и с други заболявания.

Производството на телешко е с репутацията на „най-мръсното” и неустойчиво производство, водещо до унищожаване на местообитанията и с тежък въглероден отпечатък върху природата. Отглежданите култури за фуражи се подхранват с азотни торове, които замърсяват почвите, навлизат в подпочвените води и в реките. Това води до прекомерно развитие на микроводорасли и цианобактерии – алги, които от с своя страна изчерпват кислорода във водата и създават така наречените „мъртви зони“, в които не могат да живеят никакви водни организми.

В същото време световните океани са под огромен натиск на най-различни промишлени замърсители и уловените в тях риби, които се изтъкват като здравословна алтернатива, са натрупали в себе си меланин, живак, тежки метали и пластмасови радикали много над допустимите норми.

В тази некрасива картинка като че ли единствената надежда на човечеството остава добре премислените и устойчиви производства от аквакултури.

Въпреки че едва наскоро масово се заговори за аквакултури, тези практики са се зародили преди хилядолетия. За родина на аквакултурите се смята древен Китай. В момента там се произвеждат 62% от отглежданата риба в света. Шаранът и неговите роднини са в основата на китайската аквакултура и представляват почти половината от продукцията. В китайската практика има стремеж към самоизхранване на отглежданите риби с различни видове зоопланктон, фитопланктон, висши растения и дендрит. Така по-пълно се оползотворява екосистемата и се намаляват значително разходите за производство.

За съжаление не всички практики в аквакултурите са устойчиви и екологосъобразни. Производството на сьомга, което бързо набира популярност, използва рибно брашно и рибно олио за производство на използваните фуражи. Рибното брашно и рибното олио се произвеждат от уловени от отворените води риби. От 5 до 8 кг уловена риба е необходима за килограм месо от сьомга. Голяма част от запасите на така наречените фуражни риби, като аншоа, херинга и сардина са опасно намалели. А те представляват около една трета от световния океански улов.