Тъй като цените на пшеницата и соята са се повишили значително през последните години, достигайки своите исторически върхове, цените на произведените фуражи от тях също се увеличават. Това тласка потребителите към по-ефикасни и евтини производства. Тази тенденция означава повече произведена риба и по-малко телешко месо.
По последни данни консумацията на телешко на глава от населението е спаднало с почти 4%, консумацията на риба се е покачила с 2%. Заради здравни, екологични и финансови причини много хора намаляват консумацията на телешко. Прекомерната консумация на червени меса е свързана с повишен риск от сърдечно съдови заболявания и рак на дебелото черво, както и с други заболявания.
Производството на телешко е с репутацията на „най-мръсното” и неустойчиво производство, водещо до унищожаване на местообитанията и с тежък въглероден отпечатък върху природата. Отглежданите култури за фуражи се подхранват с азотни торове, които замърсяват почвите, навлизат в подпочвените води и в реките. Това води до прекомерно развитие на микроводорасли и цианобактерии – алги, които от с своя страна изчерпват кислорода във водата и създават така наречените „мъртви зони“, в които не могат да живеят никакви водни организми.
В същото време световните океани са под огромен натиск на най-различни промишлени замърсители и уловените в тях риби, които се изтъкват като здравословна алтернатива, са натрупали в себе си меланин, живак, тежки метали и пластмасови радикали много над допустимите норми.
В тази некрасива картинка като че ли единствената надежда на човечеството остава добре премислените и устойчиви производства от аквакултури.
Въпреки че едва наскоро масово се заговори за аквакултури, тези практики са се зародили преди хилядолетия. За родина на аквакултурите се смята древен Китай. В момента там се произвеждат 62% от отглежданата риба в света. Шаранът и неговите роднини са в основата на китайската аквакултура и представляват почти половината от продукцията. В китайската практика има стремеж към самоизхранване на отглежданите риби с различни видове зоопланктон, фитопланктон, висши растения и дендрит. Така по-пълно се оползотворява екосистемата и се намаляват значително разходите за производство.
За съжаление не всички практики в аквакултурите са устойчиви и екологосъобразни. Производството на сьомга, което бързо набира популярност, използва рибно брашно и рибно олио за производство на използваните фуражи. Рибното брашно и рибното олио се произвеждат от уловени от отворените води риби. От 5 до 8 кг уловена риба е необходима за килограм месо от сьомга. Голяма част от запасите на така наречените фуражни риби, като аншоа, херинга и сардина са опасно намалели. А те представляват около една трета от световния океански улов.


Започнаха Черноморските младежки игри във Варна
3 от варненските университета откриха академичната 2026/2027 година (СНИМКИ)
България и Армения задълбочават сътрудничеството в здравния туризъм
Лошо: Обявиха Черно море за високорискова морска зона
МРРБ започва проверки на обществените поръчки за строителство
Тръмп иска най-ниските лихви. Пазарът вече му ги дава
Питър Харъл: САЩ и Китай искат да поддържат по-стабилни отношения
Ако AI гигантите свият инвестициите, световната икономика ще поеме надолу
Германските провинции действат, за да не станат заложници на крайнодесните
Панета: Американският народ е много разтревожен и ядосан от войната
Може ли литиево-йонният акумулатор да убие алтернатора на колата ви
Единственото BMW M5 с W10 излиза на търг
Шефът на Toyota призива конкурентите към сътрудничество
Скритите повреди много често се проявяват през есента
Официалният дилър на BYD за България инвестира активно в развитието на сервизния център на марката
Голям пожар край Сливен активира BG-Alert
Главният секретар на МВР не знаел за ареста на Борисов, говорило се за сакове с пачки
Кой печели от забраната на хазартната реклама в интернет?
Песков: Украйна "плаща цената" за ударите си срещу Русия