Нова ера в хранителния режим на човека

Учените усилено работят за намиране на растителни заместители на рибното брашно и рибното олио във фуражите за риба, но все по-голямото търсене на тези продукти увеличават натиска върху природата. Норвегия, страната произвеждаща най-много сьомга, сега внася повече от всякога рибно олио и най-много от всека друга страна по света. Китай, водещата страна по производство от аквакултури, използва 30% от световните запаси на рибно брашно.

Аквакултурите се смятат за отговорни за унищожаването на повече от половината от мангровите гори на планетата. Само във Филипините около 100 000 хектара мангрови гори са унищожени през последните 40 години заради производството на скариди.

Друг проблем при свръхинтензивните производства на животни от всякакъв вид, независимо дали са крави, прасета или риби, са генерираните отпадъци. При малките ферми отпадъците могат да служат за наторяване на растенията. При свръхинтензивните производства тези отпадъци се превръщат в бреме. Огромни количества отпадъци, антибиотици, химични агенти, паразити и патогени се разпространяват в околната среда. Прекомерната употреба на антибиотици и химични агенти води до резистентни патогени, застрашаващи здравето на другите животни и човека.

В тази нова ера, настъпила в изхранването на човека, ние се сблъскваме с нови проблеми и от нашите решения зависят опазването на околната среда и екологично чистото производство на храна. Производството на телешко месо едва ли ще се покачи значително през последните години, но производството от аквакултури ще продължи стремителния си растеж. Използването на риба за консумация от аквакултури, а не от уловена риба, има ясен устойчив оттенък.

Използването на повече отпадни продукти от риба и морски дарове и растителни съставки във фуражите за отглежданата риба ще намали натиска върху популациите на риба от световните океани. Нашата 7-милиардна популация все още не може да избяга от естествените размери на Земята.

Практиките ни за производство на храни изискват преосмисляне. Малки децентрализирани и устойчиви ферми са бъдещето на екологосъобразното производство на чисти и полезни храни. Скъсяването на пътя от „фермата до масата” ще увеличи добавената стойност на фермерите и ще осигури качествена и прясна продукция на трапезата ни.
От нас зависи дали за тази нова ера ще се говори като за нов по-висш, еволюирал етап от живота на човек или като поредната лоша практика. Помислете!