Валутните резерви са новото бойно поле за развиващия се свят

Валутните резерви се очертават като най-новото бойно поле между трейдърите и развиващите се страни, които се опитват да спрат най-масираните разпродажби на валутите им от 2008 г. насам.

Паричните средства на страните с най-малки резерви продължават да са под най-силен натиск. От 31 основни валути, следени от Bloomberg, пазарните участници са най-песимистични спрямо аржентинското песо, турската лира, унгарския форинт, индонезийската рупия и южноафриканския ранд. Очакванията за украинската гривна пък включват спад от над 20 на сто през тази година.

"Ако започнат да се разделят прекалено бързо с валутните си резерви, това е лош знак. За валутните пазари това ще е мирис на кръв", заяви пред Bloomberg Робърт ван Батенбург, директорът на брокерското звено към Newedge Group. "Това създава този ефект на доминото", допълни той.

Изготвяният от Bloomberg индекс, следящ 20-те основни валути от развиващия се свят, спадна с 2 на сто от началото на годината. През 2013 г. пък измерителят изтри 7%.

Турция похарчи 27 на сто от чуждестранните си резерви от юни месец насам в опит да защити валутата си. Считано към 10 февруари, валутните резерви на страната, изключвайки депозитите на търговските банки, достигат 34 млрд. долара. Равнището е достатъчно да покрие едва 0,29% от краткосрочния дълг на страната – най-малко сред 14-те водещи развиващи се страни.

Резервите на Южна Африка в размер на 46 млрд. долара пък са равносилни на 13 на сто от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП). Преди година валутните авоари на африканската страна достигаха 18% от икономиката.

Турската лира спадна до рекордните 2,39 за долар, докато рандът се срина до повече от 5-годишно дъно от 11,3909 през миналия месец.

"Разпродажбата на резерви не е устойчиво решение", заяви Виктор Сабо, финансов мениджър в Londonat Aberdeen Asset Management – дружество, управляващо активи на стойност 10 млрд. долара.

"Хората ще бъдат повече от щастливи да "скъсят" валутите. Натиск там ще има и той ще бъде още по-голям", допълни още той.

И Турция, и Южна Африка прибегнаха до повишаване на лихвените проценти миналия месец, за да възпрат спекулантите. Въпреки това от Citigroup Inc предупредиха, че подобни действият могат да доведат до "порочен кръг" на бавен растеж.

Централната банка на Турция увеличи основния си лихвен процент до 12% при извънредна среща на 28 януари, с което предизвика еднодневно поскъпване на лирата от повече от 4 на сто.

Южноафриканските централни банкери пък неочаквано повдигнаха ставката с половин процентен пункт до 5,5 на сто на 29 януари, ден преди рандът да падне до 5-годишен минимум. Оттогава насам обаче валутата поскъпна с 2,8% – второто най-добро представяне сред 31-те основни парични средства.

"Аз не бих скъсил изключително въз основа на това, че те имат малки резерви", посочи от своя страна Илън Солът, стратег в Brown Brothers Harriman & Со в Лондон.

"Ако обаче те не започнат да действат заедно, и ако резервите продължават да се изчерпват, тогава бързо ще наближи валутна криза. Тази мисъл е обезпокоителна", отбеляза още Солът.