След като през последните няколко години развиващите се пазари се забавиха успоредно със световната икономика, техните износители се опитват да догонят глобалното търсене. По принцип повсеместно обезценяване на валутите им от сорта на това, което забелязахме, че тази седмица се ускорява, може да помогне, пише Financial Times.
Въпреки това причините, поради които вярваме, че това ще се случи, са малко. Не само че обезценяването е по-вероятно да послужи като лек в полза на конкурентоспособността вследствие на икономическата слабост, но то най-вероятно няма да компенсира спадащото доверие и повишаването на дълговото бреме.
Част от проблема е, че спадащите цени на петрола и на други суровини причиняват повече вреди, отколкото ползи, за развиващите се икономики като цяло. Износителите на суровини изгубиха повече, отколкото вносителите спечелиха, смята ръководителят „Развиващи се пазари“ в Citi Research Дейвид Любин.
Дори и вносител на суровини от ранга на Турция страда. Според анализатора част от прираста по текущата сметка на страната от по-евтиния внос на петрол се възпрепятства от това, което се случва по капиталовата сметка, където притоците на портфейлни инвестиции намаляват. Турската лира продължи обезценяването си след лекото възстановяване през първото тримесечие на годината.
В изнасящата суровини Бразилия, където през 2010 г. министрите се оплакваха, че слабият американски долар поставя страната в неблагоприятно конкурентно положение, по-евтиният реал не води до ръстовете, които се очакват. Това е пример, че за Бразилия и други страни поевтиняващата валута не е достатъчна. Предимствата й са засенчени от провалите за повишаване на конкурентоспособността чрез инвестиции в производителност.
Разбира се, да се правят изводи въз основа на краткосрочните движения на валутните курсове е рисковано и това е още по-вярно от всякога. Екстремният недостиг на ликвидност през последните два месеца причини нестабилност в цените на всички активи, което предполага, че позиционирането и ливъриджът играят все по-големи роли при определяне на стойностите на валутите. И все пак, каквото и да определя обменните курсове, поевтиняването на валутите на развиващите се пазари е по-вероятно да подчертае настоящата икономическа нестабилност, отколкото да стимулира бъдещия растеж.
Мнозина икономисти спорят, че липсата на структурни реформи сред повечето от развиващите се страни ги поставя в неизгодно положение, за да се възползват от възможностите за износ, каквито предлагат. Като цяло износът престана да бъде двигател на експанзията за развиващите се пазари през последните години, може би защото бързите печалби на глобализацията от арбитража на евтина работна ръка пресъхнаха.
Според консултантската компания Capital Economics растежът на износа на развиващите се пазари е слаб и нисък спрямо цялостния прираст на БВП от няколко години насам.
В резултат на това по-скъпият долар се оказва заплаха, а не възможност. Това не е феномен – исторически развиващите се пазарни икономики и цените на активите пострадаха от поскъпващия долар. В предходни десетилетия основният канал обикновено беше държавният дълг. Правителствата, заемащи долари от чужбина, пострадаха от по-високите дългове в местна валута, когато доларът поскъпваше.
Тази седмица Банката за международни разплащания предупреди, че бързорастящите дългови емисии от страна на корпорации в развиващите се пазари може би са създали значителни валутни несъответствия. Оскъдността на данните означава, че степента на проблема е неизвестна.
Според БМР международните банки са увеличили кредитирането към развиващите се пазари до 3,1 трлн. долара до средата на 2014 г., най-вече в долари. В периода от 2009 до 2012 г. кредитополучателите от небанковия обществен сектор на развиващите се пазари емитираха дългови ценни книжа в чужбина за 375 млрд. долара. Това е повече от два пъти в сравнение със сумата на емисиите преди кризата.
И това се случва въпреки отрезвяващото изживяване по време на самата криза, когато рязкото поскъпване на долара причини загуби за десетки милиарди на корпорациите на развиващите се пазари и докара някои до фалит.
В четирите години след световната финансова криза нетната международна инвестиционна позиция на развиващите се пазари като цяло - и особено на уязвимите като Бразилия и Турция - се влоши. Освен това голяма част от това, което се счита за преки чуждестранни инвестиции, най-вероятно се дължи на дъщерни дружества от развиващите се пазарни, които заемат, за да изпращат пари на своите компании-майки в чужбина, което увеличава ливъриджа.
Размерът на щетите, който може да причинят слабите валути на развиващите се пазари, не може да бъде определен предварително. Подобни обезценки обаче е много по-вероятно да причинят повече вреди, отколкото ползи.


ПБ: Оптималният срок за ВСС е юли, главен прокурор - през септември
Ограничения за стрелба над села възпрепятстват защитата от градушки
НС прие на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за съдебната власт
Радев: Въпрос на време е българските продукти да изчезнат напълно от трапезата
„Черноморски туристически празник“ събира варненци на 30 и 31 май
Л. Динев: Китай вече не копира Запада, а го изпреварва технологично
Борса с човешко лице: Как пазарите в Румъния и Полша станаха най-големите в ЦИЕ
Отличиха най-активните студенти в първото издание на SkillUp Arena в УЗФ
Могат ли САЩ и Китай да намерят ново взаимодействие?
АИКБ: Малките фирми ще са най-засегнати от новите изисквания
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Subaru отива на съд заради фабричен дефект
Революция в прегледите - ЕС взима мерки срещу старите автомобили
Chery се връща към това, от което VW се отказа
МВР обясни защо не работи картата за катастрофите в страната
Проверяват Агенцията по вписванията по сигнал за изчезнали нотариални актове
МРРБ: В платформата roads.mrrb.bg заданията ще са без лични данни
Радев: Държавата няма да се меси на пазара, но без регулации се превръща в джунгла
Терзиев върна за ново разглеждане решението на СОС за небостъргача