Валутните резерви на Китай се стопяват с 93,9 млрд. долара през август

Международните валутни резерви на Китай спадат до 3,56 трлн. долара към края на август, след като централната банка на азиатската страна интервенира на валутния пазар, за да подкрепи юана и предотврати отлива на капитали, пише MarketWatch.

През август обемът на валутните запаси намалява с 93,9 млрд. долара спрямо юли, като това е четвъртото поредно месечно понижение, сочат актуалните данни на Централната банка на Китай.

Вглеждайки се по-дълбоко в данните на институцията, в абсолютно изражение августовското понижение е най-голямото в историята, а в относително – най-голямото от повече от три години.

„Капиталовият отлив буди голямо притеснение“, споделя лице, близко до централните банкери. Това е факт, въпреки че Пекин все още разполага с огромни резерви, за да защитава юана. На картата са свръхспестяванията на китайците – в момента депозитите възлизат на 21 трлн. долара, или близо два пъти колкото размера на икономиката – които могат да напуснат страната, ако юанът продължава да поевтинява, а властите разхлабват ограниченията за чуждестранните капитали.

За да обуздае отлива на средства, за който икономистите казват, че се е увеличил, след като на 11 август Пекин неочаквано девалвира юана, Централната банка на Китай разпродава активи в долари, за да не допусне юанът да поскъпне още спрямо американския долар.

Икономистите изчисляваха, че стопяването на китайските резерви през август ще бъде в интервала 70-100 млрд. долара. Някои дори очакваха и 150 млрд. долара.

Част от спада на резервите се дължи на т.нар „cang hui yu min“ - китайски термин, често използван от членовете на Централната банка на Китай, който означава ръст на вложенията в чуждестранни активи сред хората и предприятията. Според данните на централната банка доларовите депозити, притежавани от китайските фирми и домакинства, се покачват с повече от 70 млрд. долара през първата половина на 2015 г. и със 108 млрд. долара миналата година.

Китайските власти се надяват, че като позволяват на китайските домакинства и компании да държат повече активи, деноминирани в долари, ще им помогне за намаляването на огромните запаси на страната, които са все по-трудни за управление при наличието на волатилна пазарна среда.

Последният натиск върху китайския юан отчасти се дължи на самите действия на Пекин. През по-голямата част от изминалите 12 месеца Централната банка на Китай до известна степен държеше курса на юана привързан към долара. По този начин тя увеличаваше стойността му спрямо валутите на търговските партньори на Китай и като негативният ефект бе за износителите.

Според анализатори след обезценката на юана от 11 август Централната банка на Китай е интервенирала директно на валутния пазар, като е купувала юани и е продавала долари, за да не допусне местната валута да изгуби още от стойността си. Анализаторите на Société Générale изчисляват, че финансовата институция може би ще жертва поне 280 млрд. долара от валутните си резерви в следващите 12 месеца, следващи девалвацията на юана, като 1 трлн. долара е абсолютният максимум.

Намесата на централната банка доведе до изземване на юани от пазара, като застраши китайските търговски банки от недостиг на юани. В резултат на това в края на август Централната банка на Китай реши да отпусне средства на банките, еквивалентни на 100 млрд. долара, които да отдават под формата на кредити.

Обикновено Централната банка на Китай се намесва на валутния пазар, като купува долари от износителите и незабавно продава вложенията си в юани – ход, който редица западни политици смятат, че е помогнал на Пекин да поддържа юана на изкуствено ниско ниво.

Но от миналата година интервенциите на банката се изразяваха в покупки на юани и едновременната продажба на долари.

Официално Китай поддържа затворена капиталова сметка, което означава, че ограничава възможността домакинства и фирми да прехвърлят пари в чужбина. На едно физическо лице не се позволява трансфер на повече от 50 000 долара годишно в чужбина. Китайските фирми могат да разменят юани за чужди валути само за одобрени бизнес цели, като например плащане по внос или одобрени инвестиции зад граница.

Но в реалността затворената система се пропуква все повече, а правилата често се пренебрегват. Китайските компании правят все по-големи чуждестранни покупки, закупувайки местни суровини и генерирайки печалби в чужбина, които не се връщат у дома. Физическите лица, например, купуват недвижими имоти в страни от Азия, Европа и Америка, изпращат децата си в западни училища и университети и съхраняват луксозни стоки в страни като Япония.

Според анализатори сред основните причини за отливите на капитали е фактът, че китайските компании конвертират вложенията си в юани в долари, след което използват средствата за погасяване на чуждестранните си задължения.