Европейската централна банка (ЕЦБ) следи отблизо финансовите пазари, тъй като внезапно увеличение на реалните лихвени проценти може да разклати икономическото възстановяване. Това заяви членът на Изпълнителния съвет на институцията Изабел Шнабел.
„Искаме да гарантираме, че няма да има нежелано затягане на финансовите условия“, каза тя в интервю за латвийската новинарска агенция LETA. „Твърде рязко увеличение на реалните лихвени проценти на фона на подобряващи се прогнози за световния растеж може да застраши икономическото възстановяване. Затова наблюдаваме отблизо развитията на финансовия пазар“, каза тя, цитирана от Bloomberg.
Изказването на Шнабел става факт само дни след като и управителят на ЕЦБ Кристин Лагард посочи, че банката „наблюдава отблизо“ номиналната доходност по държавните ценни книжа.
След като наляха трилиони евро в световните пазари за справяне с коронавирусната криза, централните банки на водещите икономики сега се опитват да дадат отговор на нарастващата доходност по държавните ценни книжа, която може би расте твърде бързо.
Увеличението се дължи отчасти на ефекта на доминото, тръгнал от САЩ, където администрацията на президента Джо Байдън готви нов пакет помощи на стойност 1,9 млрд. долара.
Централната банка на Южна Корея предупреди, че ще се намеси на пазара, ако лихвите скочат; Австралийската централна банка бе принудена да поднови покупката на облигации, за да гарантира целта си за доходност, а централната банка на Нова Зеландия обеща продължителен период на стимули, въпреки че там икономическите прогнози се подобряват.
Шнабел заяви, че вижда „окуражаващи признаци“ на възстановяване с подобряването на програмите за ваксиниране и по-бързото от очакваното от ЕЦБ икономическо съвземане.
Макар брутният вътрешен продукт (БВП) за първото тримесечие по всяка вероятност да е по-слаб от очакваното заради продължаващите блокади, то растежът в еврозоната за годината като цяло би трябвало да е в обхвата на прогнозата на централната банка от декември за 3,9%, каза икономистът.
„На базата на нашите настоящи прогнози икономиката на еврозоната би трябвало да се върне на предкризисните си нива до средата на 2022 г.“, прогнозира тя, цитирана от Ройтерс.
Нивата на корпоративен дълг е вероятно да бъдат по-високи в резултат на кризата и обявяването на несъстоятелност може да зачести, когато мерките за държавна подкрепа изтекат. Ефектът може да се пренесе и във финансовия сектор с увеличение на необслужваните заеми.
„Нашите анализи показват, че банките в еврозоната трябва да могат да се справят с това, стига подкрепата да не се оттегли прекалено рано и твърде рязко и стига условията като цяло да останат изгодни, включително финансовите условия, осигурени от ЕЦБ“, каза още Шнабел.


Един загинал в катастрофи през последните 24 часа
Честваме паметта на преподобните Сава Освещени и Нектарий Битолски
ПП-ДБ внася вот на недоверие срещу кабинета днес
От днес изплащат последните пенсии в лева
Къде са най-опасните пътни отсечки във Варна
Дьоре от Hensold: Очаквам стоманено десетилетие
Мозъчни интерфейси и метавселени – докъде стига бъдещето на игрите?
Hensold: Пазарите са водени от настроението
Hensold очаква до 10-15г военните разходи да продължат
Hensold подкрепя някои доставчици на автопроизводителите в Германия
Най-готините коли на шампиони във Формула 1
Новата суперкола на Toyota – V8 с 640 к.с. и лека алуминиева рама
Китайски електромобил се разцепи при странна катастрофа
Един от най-добрите двигатели на Audi навърши половин век
Pininfarina възроди първото поколение на Honda NSX
Роденият в Беларус Роман Хофман оглави Мосад
Изплащат от днес пенсиите и коледните добавки
Подкрепяният от Израел палестински лидер Ясер Абу Шабаб е бил убит при семеен спор
Земетресението с магнитуд 5,9 в Невада се оказа грешка на предупредителната система
От Полша: Агресията на Русия сега надмина тази на СССР през 70-те години на 20 век
преди 4 години За "хората" с костюми твоите думи звучат като ерес! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Oф, тая лелка откъде я измислиха Шнабел, Шнапер.Другата пък Лагард имала проблем, че лихвите по облигациите растат. При тази очаквана инфлация, всеки ще иска малко повече лихва. Иначе защо да дава пари в заем- след като ще получи по-малко. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Обществото трябва да подведе под отговорност банкерите ,защото както е видно ТЕ ИЗКУСТВЕНО манипулират и натискат лихвите/цената на парите/,в посока НАДОЛУ.Пазара казва и очаква високи лихви,естествен процес ,ТЕ обаче манипулират пазара.И преди кризата лъжеха с инфлацията и ги държаха нулеви или ниски ,сега в кризата и след като премина основния удар ПАК не желаят лихвите да се вдигнат .Крайно време е обществата да станат и да искат сметката от Централните банки .Лихвите са отражение на цената на парите,парите са отражение на цената на труда на всички хора ,цялото общество.Едни хора облечени в костюми ни казват че труда ни струва 0 !!!Ограбват ни ,за сметка на богатите компании ,корпорации и глобалните елити . отговор Сигнализирай за неуместен коментар