Кога България ще финансира програми за пост-Covid рехабилитация?

В момента съвместно с Европейската комисия се изработва механизъм, по който да бъдат финансирани програми за профилактика и рехабилитация в здравните курорти на Европа след прекаран Covid. Това каза Сийка Кацарова, председател на Български съюз по балнеология и СПА туризъм и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация, в предаването „В развитие” по  Bloomberg TV Bulgaria.

По думите ú бъдещето на европейските здравни курорти, в това число и в България, е все повече да предлагат програми, свързани с т.нар. дълъг Covid.

По последни данни на европейската СПА асоциация 1% от населението на Европа – над 4,2 милиона европейци, страдат от този синдром.

Според проучване на френската СПА асоциация ефектът от балнеологията след прекаран Covid е, че хората са подобрили здравния си статус по-бързо, след като са били на дву- или триседмичен престой в термален курорт.

"Посещението на медикъл СПА курорт изисква средства и трябва да видим българската държава има ли воля да инвестира в нашата профилактика, за да се възстановим по-бързо след прекаран Covid, при положение че на територията на България имаме много подходящи места. Нужна е помощ от държавата, защото не е нормално този престой да бъде финансиран само от собствения джоб на здравно осигурените граждани на България”, смята Кацарова.

Събеседникът даде пример със Словения и Литва, където здравните министерства имат целеви програми, т.нар. ваучери за здраве. В Литва по този начин се финансира двуседмична профилактика и рехабилитация, свързана с пост-Covid възстановяване. Словения две години и половина имаше специализирана програма, която сега продължава и която финансира седем нощувки, посочи гостът. Франция финансира триседмичен престой, Италия двуседмичен престой. Румъния и Сърбия също имат такива програми за пост Covid рехабилитация извън територия на болница. 

Коментирайки какво показват данните за развитието на здравния туризъм у нас през изминалата година, Кацарова посочи, че средната годишна заетост във водещи дестинации като Хисаря, Велинград, Сапарева баня, Белчин, Павел баня, Кюстендил, Сандански е над 50%, дори 70%.

Здравният туризъм е част от портфолиото на туристическия продукт на България. Той надгражда всички съществуващи форми на туризъм и подпомага увеличаване на заетостта в проблематичните периоди и дава възможност за удължаване на сезона.

„Здравният туризъм трябва да бъде популяризиран с целева туристическа реклама на пазарите, за които смятаме, че можем да привличаме клиенти, какъвто е германският, за да може България да се позиционира сред водещите дестинации за немските здравноосигурени граждани”, изтъкна гостът.

Целия разговор може да видите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.