Smart Wars - войната на смартфоните

Apple срещу Nokia, Microsoft срещу Motorola, Motorola срещу Apple - многобройните патентни спорове, които се разглеждат в момента в щатските съдилища, много ясно подчертават значимата роля, която патентите играят за бранша на мобилните комуникации. Който иска да произвежда мобилни телефони, ще трябва да плаща доста – само за основните функции на GSM/3G се плащат лицензи за няколкостотин патента, пише технологичният блог c't magazin. Запознати твърдят, че те могат да бъдат до 3000. С все по-обширното предлагане на функционалности производителите ще трябва да обръщат внимание и на нови и нови патенти.

По правило тези неща се уреждат чрез поверителни договори между производител и държател на патента. В много редки случаи се стига до съд. И все пак, и в момента има доста отворени конфликти, които занимават Темида. При това мотивите на страните, с които изправят конкурентите си пред съда, могат да бъдат доста различни.

Убийственият ценови натиск понякога принуждава производителите да "забравят" за някой патент. Държателите им пък завеждат съответното дело. Никой в бранша не назовава точни суми за тези лицензи, но пазарните изследователи оценяват таксите, като калкулират производствените разходи на смартфоните. Така например според изчисления на iSuppli разходите за лицензи за пуснатия в средата на 2009 г. модел Palm Pre са над 22 долара. В момента цената за нов апарат на българския пазар е около 1000 лева.

В момента обаче има повече държатели на лицензи, които могат да проявят претенции. Запознати твърдят, че разходите за лицензи на патенти ще достигнат трицифрена сума.

Ти - на мен, аз - на теб

По-изгодно е положението за онези, които заради собствен силен портфейл от патенти са в състояние да предложат на други значими патентодържатели взаимни лицензионни договори. По този начин плащанията за лицензи може да се намалят в значителна степен или дори да отпаднат. Обемът на патентната собственост на Microsoft отваря пред софтуерния гигант подобни възможности. За разлика от него джудже в областта на патентите като HTC се нуждае от милиони, за да купува такива лицензи. Дори и Google не е в кръга на големите патентодържатели.

И така, заради стратегическото значение на пазара на смартфони някои собственици на патенти не се съсредоточават само върху приходи от лицензи. Те разширяват портфолиото си в тази насока, за да могат да контролират технологиите и да държат на тясно конкурентите си.

Повечето спорове за патенти в областта на смартфоните се решават пред американски съдилища. Европа играе второстепенна роля и се ползва преди всичко за увеличение на натиска. Apple и Nokia например се съдеха и в Лондон. При избора за това къде да се подаде искът, трябва да се има предвид, че в САЩ обезщетенията в такива случаи обикновено са доста високи. Освен това проблем на Стария континент е и неуеднаквеното патентно законодателство. Всеки един патент в Европейската патентна служба не става автоматично валиден във всички страни. Носителят му трябва първо да избера държавите, в които иска да защитава изобретението си, и да плати правата за това във всяка отделна членка на ЕС.

Но разглеждането на искове в щатските съдилища в повечето случаи продължава доста години. Като алтернатива обаче много често се използва Комисията за Международна Търговия в САЩ (US International Trade Commission, USITC). Тя има правото да налага забрана за внос на продукти, за които има спор. По този начин USITC предпазва американската индустрия от вноса на нелегални стоки. Тъй като и американските производители произвеждат в чужбина, при подизпълнители, подобна забрана може да засегне и тях.

За обезщетенията обаче решения ще взимат местните съдилища, но пък забраната за внос е силна спирачка за бизнеса. Засега обаче до такова решение в областта на мобилните телефони не се е стигало. Такава възможност обаче не е за подценяване, както показва и сегашният патентен спор между производителите на чипове Broadcom и Qualcomm, в който става дума за основни функции при управлението на батериите. Наложена от USITC забрана за внос на уреди със спорните чипове на Qualcomm доведе до невъзможност на Motorola да внася своите телефони в САЩ. Едва при обжалване на последна инстанция тази забрана е отменена.

Участниците във войната

В областта на мобилните телефони има различни по същността си патентодържатели. Освен пионерите в бранша Nokia и Motorola и новаците в бранша, като Apple, държат важни патенти. Към тях може да се добавят и компании като Broadcom и Qualcomm, които са собственици на най-важните технологии в областта на чиповете. В миналото именно Qualcomm попадаше често в журналистическите заглавия с агресивното налагане на патентите си. От авторските си права калифорнийците печелят по 5,5% от продажбите на ползвателите.

В играта са и т. нар. оператори на патенти, които нямат свои собствени продукти, а само упражняват правата си по използвани от други производители патенти. Често те се наричат „патентен трол", т.е. компания, която купува патент, често от фалирала фирма, и след това съди друга компания, твърдейки, че един от нейните продукти нарушава закупения патент. Патентните „тролове" типично нямат действаща технология или продукти на пазара.

По всичко изглежда, че самият термин „патентен трол" е използван за пръв път от Чък Мълой, ветеран в ПР комуникациите на технологичната индустрия, който се бил и за двете страни на войната Intel-AMD. Както твърди Мълой, Intel се е защитила в патентно дело, заведено срещу нея от компания, наречена TechSearch. В интервю за Wall Street Journal обикновено любезният Мълой показва раздразнението си и нариче TechSearch „патентен кожодер".

Адвокатите на TechSearch бързо добавят и обвинение в клевета към делото, но след тайни преговори с корпоративните власти Мълой оттегля „патентния кожодер" и го заменя с по-мекото „патентен трол". „Сякаш е трол, който живее под моста, но не го притежава, а слага такса на всеки, който преминава през него", заявява той.

Котираният на борсата Acacia Research е успял да си състави доста дифиренцирано портфолио с патенти, придобити по време на аукциони. Наскоро Microsoft взе от Acacia лиценз за 74 патента, които преди това са били регистрирани от производители като Palm, PalmSource или Geoworks.

Подобни лицензионни договори покачват самочувствието на тези „тролове“. Терминът може да звучи смешно, но тези фирми може да причинят главоболия и на гигантите в бранша, както наскоро разбра и производителят на Blackberry - RIM в спора си с NTP. Последният подаде жалба за нарушаване на патент в областта на безжична комуникация с мейли и само плащането на такса в размер на 612 млн. долара в последния момент спаси RIM от забрана на внос на продукти в САЩ.

Повече от четири години по-късно NTP се готви да нанесе още по-голям удар и заведе съдебен иск за нарушаване на патенти, отново за управление на електронна поща, срещу Apple, Google, HTC, LG, Microsoft и Motorola.

Много основни патенти от по-ранната ера на мобилната индустрия обаче не могат да бъдат запазени. От една страна, производителите на устройства могат за закупуват например нужните им чипове от поддоставчици като Qualcomm, които вече са изяснили лицензиозно-правните въпроси на продуктите си. Така оспорвани пред съда могат да бъдат други компоненти, например антени. От друга страна обаче някои собственици на подобни патенти са сключили споразумения със стандартизиращи организации да предоставят на всички участници на пазара лицензи срещу разумни условия (RAND, „Reasonable And Non-Discriminatory“). Подобни споразумения обаче не касаят по-новите изобретения, като например Multitouch технологията на Apple.

Новите комбинатори

Доскоро никой от бранша не подозираше, че марка като ветерана във фотографията Kodak може да играе важна игра в патентното надхитряне. Модерните телефони обаче имат фотокамери, които са достатъчно добри за масовия пазар. Срещу това развитие на пазара Kodak не може да направи нищо, но се опитва поне да събира такси за лицензи. И докато част от производителите вече са започнали да плащат, друга все още се колебае. Затова Kodak подаде през януари съдебен иск срещу Apple и RIM.

Друг неочакван участник също навлезе на този малко познат пазар - специалистът по бази данни Oracle вече е подал съдебни искове срещу Google. Придобивайки преди време Sun, Oracle стана собственик и на важни патенти, които произлизат от развитието на Java технологията, но не се отнасят само към езика за програмиране.

Gemalto, най-новият патентодържател в сектора на смартфоните, удря в подобна насока. Френският производител на SIM карти е успял да патентова няколко технологични процеси, които касаят ползването на Java от устройства с малко ресурси. Три такива патента е нарушила виртуалната машина на Android - Dalvik, пише в жалбата на Gemalto. Освен Google френската фирма обвинява в нарушаване на патентите и HTC, Samsung и Motorola.

И Microsoft взима Android под прицела си. Софтуерният гигант е сключил вече споразумения с няколко от значимите производители на смартфони, ползващи Android, сред които HTC, Samsung и LG. С подадения през октомври съдебен иск срещу Motorola обаче концернът демонстрира и готовността си в краен случай да се яви пред съда. Подобна форма на решителност беше показана и от Apple с неговите искове срещу HTC и Motorola, която превантивно също се жалва срещу Apple в съда.

И така, съдебните битки за нарушаване на патенти в сферата на смартфоните стават все по-интересни. А от тях зависи бизнес за милиарди.