Телемедицината в България: Мисията (не)възможна

„Сериозен интерес“

„Има много доктори, които са отворени към подобен тип решения и ги приемат като полезно средство за проследяване на състоянието на своите пациенти. Към момента имаме и сериозен интерес от няколко клиники и болници, които в момента запознаваме с ползите от тези услуги в дългосрочен план“, коментира Росен Върбанов, изпълнителен директор на Sirma Medical Systems.

Според гл. ас. д-р Полина Михова от НБУ в отделни клиники и здравни заведения в България вече има внедрени софтуерни решения, които позволяват отдалечен лекар да консултира пациенти и да дава мнение. Но докато лекарите виждат и разбират все повече ползите от телемедицината, пациентите все още са някак встрани от цялата картина.

„Крайният потребител все още не е така добре информиран, за да може да направи добър избор. Един от основните двигатели е развитието на мобилните приложения и по-конкретно на здравните приложения, които се удвояват ежегодно, като към настоящия момент те вече наброяват повече от 165 хил. по данни от проучване, проведено от Института IMS за медицинска информатика“, коментира д-р Михова. По думите ѝ на българския пазар вече има приложения, които регистрират и могат да изпращат здравни данни.

Реалността обаче е такава, че все още нямаме масово наложило се телемедицинско приложение от ранга на Bisa, макар в страната да има редица места, в които достъпът до медицинска помощ е затруднен.

А държавата?

Въпросът с държавната подкрепа и регулацията на телемедицинските дейности все още не е съвсем ясен. На въпрос дали държавата инвестира в телемедицина от Министерството на здравеопазването отговарят просто: „Въпросите са свързани с държавна подкрепа (включително и инвестиционна политика) за предприятия и компании, която не се провежда от Министерство на здравеопазването“.

Според Росен Върбанов от Sirma Medical Systems в момента „по-скоро няма много подобни инициативи, подкрепени на държавно ниво“. По думите му бизнесът търси активна комуникация с държавните органи, за да им покаже ползите от телемедицинските решения. „Те биха могли да спестят огромен ресурс на Здравната каса“, посочва още Върбанов, допълвайки, че не разполага с информация дали има български програми и инициативи, насочени директно към телемедицината.

Финансирането от Европа все пак се намесва в картината.

„Държавата подкрепя подобни инициативи с помощта на европейски фондове. Иновации и решения в областта на здравеопазването, в частност телемедицината, са сред най-приоритетните предмети за финансиране в текущия програмен период до 2020 г.“, коментира от ScaleFocus.

Според Върбанов от Sirma Medical Systems основният проблем е децентрализираната регулация. По думите му всяка държава има собствен регулаторен орган и законови изисквания, което значително усложнява разработката на решение, покриващо всички тях без проблеми.

Повелители на хартията

Темата за електронно здравно досие вече е до болка позната на всички у нас. Но тя е стъпката, която трябва да се направи, за да се насочи България по-активно в сферата на дигиталните пациентски услуги. Реалността показва друго – хартията все още намира ключово място в българската болница.

„В настоящия момент доста голяма част от медицинската документация се въвежда на компютър и е в дигитален формат, но официален документ е хартиеният носител“, коментира гл. ас. д-р Михова от НБУ. В одит на Сметната палата се посочва, че макар електронното здравеопазване е постоянен приоритет във всички правителствени програми и национални здравни стратегии през последните 10 години, България все още няма интегрирана здравно-информационна система, на която да стъпят телемедицинските решения от типа на Bisa.

Досега единствената общонационална инициатива в България в тази посока е Персонализираната здравна информационна система (ПЗИС), която стартира през 2009 г. Проблемите с нея са много – все още няма електронни рецепти, все още се развиват и законовите задължения за развитие на оперативната съвместимост на Пис записи с другите системи у нас, посочва д-р Михова.

Ако се поставим в европейския контекст, трябва да кажем, че около половината държави в ЕС разполагат с легални и въведени нормативни документи и дефиниции за електронно здравно досие. „България не е сред тях“, заключва още тя.

Така, въпреки многото пожелание, се оказва, че страната ни все още е в очакване на своя "лекар на върха на пръстите".