Дигитални очи и уши: ерата на интернет на нещата

През май тази година, базираната в Калифорния компания C3 IoT обяви, че управлява потоци от информация, идваща от 100 млн. дигитални очи и уши. Сензори и устройства, които фирмата управлява, са поставени във фабрики и сгради, принадлежащи на нейни клиенти, сред които се нареждат енергийната компания Engie и Държавният департамент на САЩ.

Помагайки на тези организации да събират и разбират данните, които идват от техните системи чрез интернет, частната C3 IoT, оценена на над 1 млрд. долара, е увеличила приходите си с 65 на сто на годишна база. Растежът на стартъпа е знак, че интернет на нещата се превръща в голям бизнес, пише в анализ Financial Times.

Преди 20 години да бъдеш онлайн означаваше да се опитваш да сърфираш през настолен компютър и да набираш през фиксирана телефонна линия, за да получиш интернет достъп. Днес, ако носите FitBit или Garmin Activity Tracker, вече сте свързан. Интернет е част от уредите за дома, като системите за поливане, контролирани през смартфони, или хладилниците, които могат да поръчат повече мляко, когато това вкъщи свърши.

За компаниите свързаните устройства носят огромни възможности. Бил Рух, директор по дигиталните въпроси в американския конгломерат General Electric, определи интернет на нещата като „пътя към следващото ниво на производителност“.

Според анализ на LinkedIn през третото тримесечие на 2017 г. е имало четири пъти повече реклами за работа, споменаващи интернет на нещата, спрямо същото тримесечие две години по-рано. Броят на подобни позиции средно се удвоява всяко тримесечие спрямо предходната година.

Сензорите за интернет на нещата в електронните устройства непрестанно събират данни. Компаниите могат да печелят от това, често използвайки машинно самообучение, да учат повече за своите клиенти, машини и вериги за доставки. Това е богатство от информация, която на теория би трябвало да помогне на мениджърите и ръководителите на фирми да вземат по-добри решения.

Изследователите очакват, че компаниите ще увеличат разходите, за да обхванат ползите от свързването на всичко с интернет. Прогнозите за разходите за интернет на нещата силно варират. Компанията за проучвания Technavio вярва, че пазарната стойност на интернет на нещата ще бъде около 132 млрд. долара през 2020 г. Gartner твърди, че повече от 440 млрд. долара ще бъдат похарчени за това през 2020 г. Междувременно IDC посочва, че сумата ще е 1,29 трлн. долара през същата година.

Сам Лучеро, анализатор на IHS Markit, твърди, че е трудно да се потвърди някоя от тези суми.

Марк Хънг, анализатор на Gartner, твърди, че въпреки че свързаните продукти, като умните часовници на Apple, са привлекли вниманието на медиите, компаниите, занимаващи се с производство и енергийните играчи, харчат най-много за свързани устройства.

Интегрирането на интернет на нещата в бизнеса е по-скоро бавен, отколкото революционен процес.

„В момента интернет на нещата все още е свързан предимно с увеличаването на ефективността“, коментира Лучеро. Компаниите, възползващи се най-много от всичко това, са тези, които предоставят услуги за изграждането на всичко това, посочва Хънг, „защото фирмите все още са в период на проучване с по-голямата част от своите проекти с интернет на нещата... те търсят външна помощ за това“, а не се опитват да създават подобни решения сами.

Но интернет на нещата се сблъсква с множество предизвикателства – от етични въпроси за компании, шпиониращи служителите си, до уязвимостта на организациите от кибератаки. Съществуват опасения за опазването на личните данни и сигурността на клиентите. Всичко това носи както правен риск, така и риск от загуба на добрата репутация на компаниите.

Крис Дорън, директор проучвания за съвместна работа в Arm Holdings, е коментират за MIT Technology Review, че притесненията за сигурността са бариера пред интернет на нещата.

„Повечето хора осъзнават, че интернет на нещата няма да се случи, докато сигурността не е осигурена до степен, в която хората са спокойни“, посочва той.

Има и етична страна на проблема. Европейският съюз (ЕС) се притеснява от компаниите, ползващи носими устройства за следене на крачките на служителите. По време на една от сесиите през юни от ЕС заявиха, че тази практика трябва да се спре, дори и в случаите, в които хората са дали позволение за събиране на подобни данни.

Опасността от всички тези проблеми може да повлияе негативно на възвращаемостта на инвестициите, които компаниите ще получат, ако станат хиперсвързани, твърди Лучеро.