Технологиите сложиха край на собствеността, но сега могат да я възродят

От многото идеи, избуяли от удивителния ум на Бенджамин Франклин, една е странно релевантна днес: създаването на първата заемна библиотека във Филаделфия през 1731 г. След като им идва до гуша от разходите за внос на книги от Европа, Франклин и някои други интелектуалци създават споделен ресурс, като с приноса на всеки се образува общият капитал. Амбицията на библиотеката е отразена в нейния печат: „Да принасяш ползи за общото благо е божествено“, пише Джон Торнхил за Financial Times.

Сега стана обичайно да се твърди, че цифровата икономика изяжда физическия свят, превръщайки хардуерните продукти в софтуерни услуги и прекратявайки собствеността, както я разбираме от векове. Вместо да купуваме физически книги, ние ги теглим през нашите Kindle четци. Вместо да притежаваме кола, ние се осланяме на Uber. Вместо да купуваме DVD или CD, ние стриймваме филми и музика от Netflix или Spotify. Но по различни и объркани начини регулаторите, създателите и потребителите се противопоставят на господството на технологичните платформи, опитвайки се да препотвърдят предимствата на собствеността. В някои случаи те също реанимират амбицията на Франклин да укрепи общото благо - и дори преосмислят функциите на библиотеките.

Няма съмнение, че компаниите за технологични платформи предоставят изключително удобни и достъпни услуги, които станаха незаменими за мнозина по време на пандемията. Но естеството на тези дигитални трансакции е силно наклонено в полза на платформите и срещу потребителите, превръщайки собствениците в лицензианти, както установяват Аарон Перзановски и Джейсън Шулц в своята книга „Краят на собствеността“. Те твърдят, че тази тенденция е нарушила също неприкосновеността и способността за иновации на потребителите.

Смартфоните, свързаните автомобили, телевизорите и много домакински уреди работят със софтуер и зависят от мрежи, които контролират стоките, които купуваме. В повечето случаи ни се предоставя само временен и условен достъп до тях, под непроницаеми лицензионни споразумения, като не можем да заемаме, препродаваме, модифицираме или дори да поправяме нещата, които смятаме, че притежаваме.

През 2017 г. на един актьор му бяха необходими почти девет часа, за да прочете условията на Kindle в размер на 73 198 думи, около 10 пъти по-дълги от конституцията на САЩ. Няколко години по-рано Amazon дистанционно изтри копията на някои клиенти от романа на Джордж Оруел „1984 г.” в магазина за електронни книги Kindle след спор с издател, по този начин превръщайки антиутопичното въображение на автора в реалност.

Под натиска на екологичното движение регулаторите в САЩ, ЕС и Обединеното кралство наскоро приеха законодателство, налагащо правото на ремонт и съпротива срещу „планираното остаряване“, вградено в много електронни продукти със софтуер. Частните дела в САЩ също се опитват да оспорят фикцията на „Купете сега“ дигитални стоки, които не предоставят нито едно от правата на собственост. Възникването на пазара на незаменяеми токени (NFT), който позволи на създателите да установят собственост върху дигитални активи, използвайки технологията на блокчейн, също пренаписва наратива. „NFT отговарят на реално и неудовлетворено търсене на цифрова собственост“, казва Перзановски. Но той добавя, че „манията по NFT е дълбоко ирационална“ от страна на потребителите, ако не и на продавачите, и има големи екологични разходи предвид енергийното потребление на блокчейн технологията.

Един от другите интригуващи, макар и все още зараждащи се опити за преоткриване на собствеността е глобалното движение „Библиотека на нещата“. Водени от екологичен императив за намаляване на потреблението и отпадъците, тези библиотеки колективно притежават и дават на заем често използвани стоки срещу заплащане. В някои отношения тези организации ни връщат към библиотеките с ръчни инструменти, използвани от работниците в началото на 20-ти век, но този път използвайки ефективността на съвременните технологични платформи.

Например, базираната в Лондон библиотека на нещата бе основана през 2014 г. и е структурирана като компания, която поставя целта преди печалба. Тя дава на заем „полезни и удобни“ предмети, вариращи от почистващи уреди за килими (за 20 паунда на ден), през електрически бормашини, до шевни машини и укулеле (малка хавайска китара – бел. прев.), и провежда уъркшопи, които заедно с павилионите й обясняват как най-добре се използват предметите. „Това е платформен подход по отношение на технологията, но партньорски относно това как работим в кварталите“, посочва Ема Шоу, съосновател на „Библиотеката на нещата”, която поддържа пет центъра в Лондон.

Предизвикателството на подобни бизнес модели на споделeната икономика, които възприемат концепцията за стопанисване, а не за собственост върху стоките, е да се мащабира достатъчно бързо, за да се окаже значително въздействие. И все пак изглежда добър залог, че някъде в пресечната точка между екологичните нужди, колективната собственост и платформената технология, някои вълнуващи иновации са на път да процъфтят.