Закъснение от 2 секунди. Наказанието за китайските доставчици

Те рискуват много, за да доставят храна на китайската средна класа

Можете да видите как точно работи това в чат групите на доставчиците. Разменят се съвети как да не бъдат хванати от полицията („червените светофари понякога са окей“) или къде да живеете евтино („120 евро за стая с легло и още двама души в центъра на Шанхай“). По правило тези служители нямат трудови договори или осигуровки. Те рискуват много, за да донесат обяд и други доставки на китайската средна класа - на прага на етажната им собственост.

Но все пак милиони китайци избират този начин на работа. Според съобщения в китайските медии около осем милиона доставчици работят за двете най-големи платформи за доставка на храна Meituan и Ele.me, които са подкрепени от технологичните гиганти Tencent и Alibaba. Повечето от тези хора имат средна или ниска степен на образование и идват от по-бедни, селски части на Китай.

В Meituan, например, има много хора, които са работили на поточните линии във фабрики - които са вършили работата, която осигури на Китай репутацията му на "работната маса на света". Те очакват повече свобода от доставките. „Понякога съм толкова зает, че пропускам закуската и дори обяда“, съобщава доставчик в американската медия Protocol. „Това е трудна работа, но с малко опит не е толкова зле. Лесно мога да печеля 50 евро на ден“.

Според корпоративната информация на Meituan доставчикът печели средно 620 евро на месец. Според официалната китайска статистика средностатистически фермер в страната получава само 550 евро на месец, обикновен работник на поточната линия дори 540 евро.

Фактът, че някои доставчици сега открито се противопоставят на условията си на работа, предизвиква смесени чувства сред властите и комунистическата партия. На местно ниво от време на време имаше леки стачки срещу местните мениджъри на подизпълнителите, които от своя страна работят за технологичните компании. Държавата често оставаше настрана от спора.

Социологът Ели Фридман от университета Cornell University обяснява факта, че китайското правителство се противопоставя на създаването на организация на работниците, като арестува хора като Менджу, така: „Китайската комунистическа партия не е против подобряването на икономическото положение на работническата класа, но е против това тя сама да се пребори за тези подобрения. Партията се страхува смъртно, че работниците ще се организират независимо от нея“.

Проблемите се задълбочават от слабата социална система

Съмнително е обаче дали сегашният подход на китайското правителство ще бъде от полза, дали реално ще подобри условията на работа на доставчиците. Айдън Чау от хонконгската неправителствена организация China Labour Bulletin е скептичен, че ще се случи нещо фундаментално. „Правителството се опитва да преразпредели част от печалбите, но не мисля, че доставчиците виждат някаква забележима промяна“, казва той.

Според него трябва да се направи повече. Желязната хватка на алгоритмите ще трябва да бъде разхлабена, а тенденцията към все по-кратки срокове за доставка да бъде спряна. И накрая, конкуренцията между много хора, които искат да вършат този вид работа, трябва да намалее, защото това укрепва силата на компаниите.

И въпреки че от няколко месеца китайското правителство затруднява живота на много технологични компании, има едно нещо, което иска да избегне: от всичко това да не пострада свиващият се икономически растеж. Фридман, социолог по въпросите на труда, вярва например, че правителството не иска в крайна сметка да застраши конкурентоспособността на националните шампиони, от които са част и технологичните компании.

Проблемите с ниско платените, лошо регулирани трудови правоотношения съществуват и в други страни, като САЩ или Германия. Всъщност някои твърдения на китайските работници наподобяват такива, които напоследък са все по-чести и в тази страна. Тук става дума и за лоши условия на труд, уволнения и липса на застраховки при злополуки.
Но в Китай проблемите се задълбочават от слабата социална система. Работниците мигранти от селските провинции без квалификация имат малко права в богатите градове на източното крайбрежие.

В много градове в провинция Гуандун, например, системата работи така: Всеки, който не идва оттам, първоначално няма право да изпраща децата си в държавни училища. Може да се получи достъп до училищните места, това е организирано с един вид система от точки. Ако някой покажете официален трудов договор, плати определена сума данъци или наеме  апартамент или още по-добре – го купи, получава точки.

По правило работниците в сектора на доставките не могат да се справят с подобно изкачване в социалната стълбица - дори и само защото повечето от тях нямат трудов договор. Социологът Фридман казва: „Както и да дефинирате социализма, това е почти обратното“.