Какво спира българи и румънци да работят при чуждестранен работодател?

Румънците предпочитат да работят дистанционно или да са ангажирани в сезонна заетост, а българите показват по-високо желание за уседналост и постоянна заетост. И българите, и румънците се въздържат от планове да работят при чуждестранен работодател, основно заради езиковата бариера, липсата на информация и проблеми с адаптацията.

Това показват изследвания в рамките на проект за подкрепа на мобилността в трансграничната зона България–Румъния. Проектът се изпълнява от Стопанска камара – Велико Търново в партньорство с Българската стопанска камара (БСК) и Камарата на търговията, индустрията, навигацията и земеделието в румънския град Констанца, съобщи БСК.

Преобладаващият процент (75%) от безработните българи предпочитат да се реализират в сферата на търговията, а по-голямата част (48%) от румънците виждат перспективите пред себе си в областта на предприемачеството, показва още проучването. 

На този фон логични са и нагласите за усвояване на нови умения – българите са готови да развиват дигиталните и езиковите си умения, а румънците се насочват към предприемаческите и счетоводни умения, както и към меките, техническите и дигиталните умения.

61% от участвалите в изследванията българи твърдо не възнамеряват да работят при румънски работодател, 21% се колебаят, а 16% вече проучват такава възможност. Румънците показват по-висока степен на готовност да се насочат към български работодател – 53% твърдо отказват такава възможност, 32% се колебаят, а 23% вече проучват възможностите. По 2% и от българите, и от румънците твърдо са решили да пробват заетост при чуждестранен работодател в трансграничния район.

За българите водещи предпоставки за търсене на нов работодател от другата страна на границата са продължителната безработица (78%) и ниското заплащане (65%), както и липсата на подходяща работа (62%). Неудовлетвореност се наблюдава и по отношение на условията на труд (41%), неразвитата местна икономика (35%) и некоректните работодатели (35%).

Румънците са най-недоволни от нивото на възнаграждение (59%) и нестабилното или лошо финансово състояние на предприятието, в което работят (54%). Условията на труд са проблем за 39% от анкетираните румънци.

В трансграничния регион са идентифицирани 200 професии и длъжности с потенциал за трудова мобилност.

Определени са 1106 предприятия с потенциал за трудова мобилност, които са включени в онлайн каталог, съдържащ контактни данни и фирмени профили, с цел улеснение на привличането на работници от двете страни на Дунав.

Пет икономически сектора имат потенциал за трудова мобилност: Селско, горско и рибно стопанство; Преработваща промишленост; Транспорт, складиране и пощи; Хотелиерство и ресторантьорство; Строителство.

В рамките на проекта е разработена електронна платформа Jobmobility, която съдържа икономическа карта на региона, профили на предприятията, личностни профили на потребителите и тестове за оценка.

Проектът е финансиран по програма Interreg V-A Romania – Bulgaria. В изследванията са участвали 860 българи и румънци (заети и безработни), с различна степен на квалификация и с професионален опит в сферата на търговията и услугите, туризма, услугите по охрана и сигурност, шивашката и преработващата промишленост.