Въпреки увеличаването на броя на завършващите висше и средно образование, България изостава сериозно от целите на „Европа 2020“. Професионално- квалификационната структура на заетите лица е неефективна и деформирана, развитието на образователната система сериозно се отдалечава от реалните потребности на икономическите сектори.
Това са основни изводи от Проучване на образователната и професионално-квалификационна структура на заетите и работната сила на национално, секторно и регионално ниво, направено от Българската стопанска камара.
В структурата на заетите лица се наблюдава концентрация на професии с по-ниска квалификация и професионална подготовка. Най-много са заетите в икономическите дейности „Търговия”, „Ресторантьорство”, „Строителство” и „Производство на облекла”, което не отговаря на наложения профил на тесни области на образованието.
В България за периода 2004-2007 г. по-малко от половината завършващи средно образование продължават в степените на висшето образование, твърди проучването. Въпреки че има положителни тенденции по този показател, страната ни все още е на едно от последните места в Европа.
Делът на работната сила и заетите лица с висше образование е под средното равнище за страните-членки на ЕС и при запазване на темповете на нарастване изоставането ще става още по-голямо голямо и трудно за преодоляване, според БСК.
Въпреки растящия брой на завършващите висше образование по брой на дипломираните висшисти България е все още под средното равнище за страните-членки на ЕС. Страната ни изостава от страни като Ирландия, Люксембург, Кипър, Белгия, Финландия и Естония.
Анализът на БСК показва, че връзката между броя и специалностите на новоприетите и обучаващите се студенти с потребностите на бизнеса е все по-слаба и не отразява реалните нужди от кадри в отделните отрасли и производства.
Свидетелство за засилването на тази деформация през последните години е нарастващият брой на новоприетите студенти в програми с академична ориентация. Най-висок е процентът на новоприетите студенти в направление стопански науки и администрация.
С всяка изминала година намалява относителният дял на новоприетите в технически науки и технически специалности.
Висок и нарастващ е относителният дял на новоприети студенти в направление „Науки за обществото и човешкото поведение” и направление „Спорт, туризъм и хотелиерство.
Според изследването на БСК много сериозно е изоставането на страната ни в развитието на системата „Учене през целия живот”. На фона на общоевропейската тенденция на лек спад от 9.8 % до 9.5 %, в България се отчита незначително повишение от 1.3 % до 1.4 % на лицата, участващи в различни форми на образование и обучение.
Въпреки тази положителна тенденция, обаче, по този показател заемаме последно място сред страните-членки на ЕС през целия наблюдаван период.
От БСК призовават за целенасочена и финансово обезпечена държавна политика и стратегия за развитие на средното и висшето образование в краткосрочен и средносрочен план, съдържащи конкретни мерки за преодоляване на изоставането спрямо равнището на аналогичните показатели за ЕС.


Преглеждат безплатно за Деня на артериалната хипертония във Варна
Вирусолог: Няма опасност от епидемия или пандемия от хантавирус
Олимпик завършва девети в дебютния си сезон в Трета лига
Кметът на Бургас поиска домакинството на "Евровизия"
17 май е Световният ден за борба с хипертонията
Неравномерното икономическо развитие на Китай е тайната на промишления му успех
Защо цената на бензина е най-важната в САЩ?
Може ли режимът в Куба да оцелее без петрол?
САЩ и Иран не са по-близо до решение за Ормуз
България спечели „Евровизия“
Как да се справите с чукането на клапаните
Suzuki Vitara навъртя 700 000 км за 9 години без повреди
Maserati GT2 Stradale дебютира в България
Как инженерите от VW направиха Scirocco с два двигателя
Фантастичен Mercedes 300 SL спечели Вила д'Eсте 2026
Кутев: Смяната на ВСС е само началото
Формула ще определя кога една цена е необосновано висока
Изтребители на НАТО бяха вдигнати заради дрон над Латвия
Терзиев опъва червения килим за DARA, София e най-подготвения град за "Евровизия 2027"