Сключени са 18 споразумения за промяна на минималните осигурителни прагове

Седмица преди изтичането на крайния срок за договаряне на минималните осигурителни прагове по икономически дейности са сключени 18 споразумения за промяна на минималните суми, върху които да се изчисляват осигуровките, съобщи БНР.

Най-много ще се вдигне минималният осигурителен доход на заетите в зъботехническите лаборатории около 3 хил. души – с 19,5%.

Договорен е ръст от 15 на сто на минималния осигурителен доход на заетите в производството на трикотажни изделия, 10 на сто – при производството на облекла, 7,4% - при производството на хартия и хартиени изделия.

Работодателите са се съгласили минималната сума, върху която се изчисляват осигуровките на медицинските сестри, акушерките, рехабилитаторите и лаборантите, да се повиши с 8,1%. За началниците на клиники и отделения е договорен 13% ръст на минималния осигурителен доход от началото на следващата година.

За сектор "Транспорт" се запазват минималните осигурителни прагове от миналата година, с изключение на въздушния транспорт, където е договорено увеличение от 5%.

В търговията на едро и дребно с автомобили и ремонтните им дейности покачването ще е 5,2%, а в строителството – 5,1% на сто.

В металургичната индустрия, производстовто на топлинна енергия и на електроенергия осигурителните прагове ще се увеличат с малко над 3 на сто.

Тази година има и прецедент при договарянето на минималните осигурителни прагове – за заетите в туризма е договорено леко намаление на минималния осигурителен доход.

За икономическите дейности, където не се постигне споразумение за минималните осигурителни доходи, ще се произнася социалният министър. Ако той прецени, има право да наложи за тях увеличение със средния договорен процент от всички останали сектори.

От Българската стопанска камара (БСК) алармират, че има икономически сектори, в които е договорен тревожно висок ръст на минималните осигурителни прагове. “Това отразява корпоративните интереси на малък брой големи предприятия като същевременно се създават непоносими условия за голяма част от малките и средни предприятия”, коментира Димитър Бранков, председател на организацията.

БСК настоява да се прекрати практиката за административно определяне на среден ръст на осигурителните прагове в браншовете и дейностите, където не са постигнати договорки, което се препоръчва и от Европейската комисия.

“Ако това бъде направено и тази година, много работодатели ще бъдат принудени да освободят работници, което ще повиши разходите за обезщетения и социални помощи и ще задълбочи кризата на трудовия пазар и осигурителните системи”, допълни Бранков.

От БСК подчертават, че основен проблем за българската икономика е заетостта, след като от началото на кризата бяха закрита над 450 хил. работни места.

“Спадът на брутната добавена стойност, както и на продажбите в редица сектори, намаляването на броя на заетите и повишаването на цените на енергоносителите поставят повечето браншове и предприятия в изключително тежка ситуация”, заключават от организацията.