Накъде се е запътил националният железопътен превозвач?

Ако пътническите влакове на места се движат с отегчително ниска скорост, то реформите в БДЖ се случват още по-бавно. На места мотрисите се движат с до 40 км/час, а що се касае за реформите – скоростта се мери в години.

Въобще за какви реформи можем да говорим, когато дружеството е изправено пред фалит, а ръководството му отчаяно търси как да го закрепи. Сега се е хванало като "удавник за сламка" на приватизацията на една важна част от него – а именно товарните превози.

Всички знаем за провала на първия опит на държавата да продаде тази част от холдинга. Сега обществеността чака, като зрител в театрална зала, да види фиаското на втория опит за раздържавяването на „Товарни превози“. Tози път може и да се намери купувач, който да отговаря на критериите, поставени от транспортното министерство и Агенцията за приватизация, но вероятно цената, за която тази важна част от железницата ще бъде продадена, ще бъде наполовина по-малка от предишната търсена сума. А това би означавало, че единственото печелившо звено на БДЖ Холдинг ще бъде буквално подарено на наш или чужд инвеститор, който ще се опита да го подобри.

Ако прогнозите на специалисти (или слуховете, които се носят в общественото пространство) се окажат верни, то продажбата на „Товарни превози“ ще "обогати" държавата с около 100-120 млн. лв. За справка, към настоящия момент железницата има задължения към кредитори на стойност 700 млн. лв. От тази гледна точка на никого не е ясно,„крупната сума“ от 120 млн. лв за кое първо ще стигне и как ще бъде разпределена. Вниманието на всички кредитори е насочено към холдинга, а след приватизацията всеки един от тях ще започне да си иска дължимото.

Но отново нищо не е сигурно, защото възможността да не се появи така търсеният купувач на товарните превози също не е изключена. До броени дни Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол трябва да даде нов старт на процедурата.

Същевременно транспортното министерство тихомълком се опитва да прокара промяна в Закона за железопътния превоз, който да разреши на Национална компания „Железопъна инфраструктура“ да започне работа като оператор. Сливането на НКЖИ и БДЖ би била една много удобна възможност на ръководството на железницата да обяви дружеството в несъстоятелност, а по този начин да се опита да ликвидира част от задълженията му. Просто е – няма как кредиторът да търси пари от компания, която е фалирала.

Означава ли всичко това, че в момента се следват планове за оздравяване на жп дружеството, което има възможност скоро да бъде обявено в несъстоятелност?

Всъщност, едно нещо засега е сигурно. Положението на родната железница е наистина критично и ако средства спешно не бъдат намерени, ще трябва да прекрати бавния си, и до този момент безцелен, ход. А от това ще пострада единствено българинът, за който използването на влак е не само романтично и красиво преживяване, а жизненоважна необходимост.